li, какво Ви пречи да изразите възгледите си в една нова стилистика, която да публикувате с око към редакционно-издателския пазар. Тя би могла да стане основа на автономни стилистики за отделните издателства, а и (може би още по-полезно) би могла да постави освобождаващ прецедент с това, че подсказва възможността за освобождаване от някои неподходящи за частни случаи правила. Една "Нова българска стилистика за частни случаи", тъй да се каже.

Съвсем съм сериозен! Работя като редактор, журналист и преводач и ежедневно се сблъсквам с вопиюща нужда от практичен инструмент от този род. Не, че има дефицит от стилистики в книжарницата на БАН, но те не откровено не стават за хаотичния дух и бит на журналистиката.

Вие давате примери за правила, които търпят промени. Ето и някои други (неприоритизирани):

- изчезващите кавички и объркването между горни и долни начални такива;
- ползването на латиница в български текст;
- капитализирането (наскоро научих, че в дадено издателство решили да изписват авиокомпанията като България Ер без кавички);
- транслитерирането и транскрибиране на думи и имена от латиница и други писмености;
- слагането на точки след някои съкращения в текстове с множество такива;
- изписването на мерните единици и съкращенията им (цари пълна конфузия между БДС, SI [да, има разлики!] и други системи (например римската [днес англо-американска], която се цитира в превод или в тех. материали);
- ДА!, латинизирането на български думи и имена също подлежи на някакво систематизиране, инак в превод мязаме на неграмотни .

Гореизложените точки може да изглеждат твърде тривиални и отдалечени от възвишеното научно скално лице, което дълбаете, но пък предизвикват ежедневни главоблъскания!

Освен материята, друга разлика между подхода, който Вие предлагате и тоя, който предлагам аз е в компетенцията на стилистиката, в законодателните й [съгласен, впрочем!] аспекти.

Вие отразявате традицията на българския "граматик", който задава (ще се въздържа да полвам пежоративното "спуска") универсални правила за всеобщо потребление. Нещо като Наполеоновия кодекс, при който съдиите един вид дават оценки на подсъдимите според степента на спазване на писмения закон, без особено право да шават насам-натам според конкретните обстоятелства на казуса.

Аз пък донякъде съм адвокат за традицията на анархо-автономната граматика. Такава традиция има в английския. Правила не се спускат, а възникват (с червен калем се задрасква нещо, добавя се друго нещо и т. н.). Нещо като англо-саксонското правораздаване, при което съдиите разглеждат съвсем конкретните обстоятелства на казуса наред с поставените прецеденти, а чак после и закона -- и при което те имат право да поставят нов прецедент, дори "нарушавайки" закона (те не могат буквално да "нарушат", а да "коригират" закона, де) и поставяйки нов прецедент.

Дано съм се изразил достатъчно добре. Накратко, аз съм за това щом Вие имате виждане по въпроса да publish and be damned, ако ще през главите на бащите на научната си десциплина, но в полза
на едно информирано систематизиране и униформизиране без "насилие".

Ето и една-две произволни връзки по въпроса относно на какво, аджеба, мязат тея стилистики:-

http://www.amazon.com/exec/obidos/tg/detail/-/0393323250/002-8502853-8207237?v=glance

http://www.computer.org/author/style/index.htm.

Ето и програмата на курсове по въпрозя:

http://www.well.com/user/mmcadams/copy.editing.html.

А ето и обЬва за вакантно мЬсто [то ще рече, праздно мЬсто въ служба, за попълвание на кое-то сwдръжателите на дадено-то тортовско или сговорно дружество обявяватъ созтязание или "конкурсъ"] за человекъ, гдето да слЬди, щото сwщиятъ тозъ "хаосъ-стайлъ" сw съблюдава и, гдето е нуждно, сw и доизпълва с новизни:

http://www.computer.org/author/style/index.htm.