Признавам, че е малко крайно обвинението в пуризъм
Преди няколко години в Германия направиха правописна реформа. Следих с най-голям интерес как тя се възприема, беше много интересно. Имаше няколко заведени дела против, всичките загубени, подписки от интелектуалци, спорове в пресата, бурен интерес, привлечен от правописа и езика. В началото, понеже също не одобрявам последната българска реформа, защото е била провокирана от авторитарно-политически, а не социолингвистични причини, мислех, че съм за, както казваш, статуквото. Моят личен проблем в случая беше, че се идентифицирах с привържениците на реформата, а не с противниците й по-скоро като светоусещане, начин на мислене, отколкото като научна аргументация. Аргументите "против" бяха от типа "Каква младеж расте, пък ние какви бяхме!", аргументите "за" бяха чисто утилитарно-прагматични. Промените там бяха основно две: премахване на една от буквите и заменяне с ss и СИСТЕМТИЗИРАНЕ на правописните правила, т.е. за еднакви случаи да се прилага едно правило. Което доведе до тома, че в немския вече нормативно могат да се употребяват ТРИ ЕДНАКВИ ! съгласни една до друга: примерно schiff+fahren (кораб+пътуване) -> schiFFFahren. Странно, нали? Но в другите думи съгласни не се изпускат, затова се е приело и тук да не се изпускат.
Малко се отклоних. Значи: в двойките емоционално/рационално, патриотично/космополитно, оригинално/системно, елитарно/демократично, трудно/лесно, диахронно/синхронно аз избирам второто.
Малко попресилвам, но за да съм по-ясна, ако беше на живо щях да ръкомахам и правя физиономии, но тук няма как
П.П. Ако някой се интересува, мога да му пратя чудна статия на английски по въпроса за немската реформа.
|