Мдаа... Отмирането на историческата нишка в езика с промените в провописа. Вие изглежда не сте съгласна(сен?), че тя се губи с промени в правописа, или пък че е важна и като такава следва да се има предвид при евентуални промени.

Лично на мен ми се вижда брутално ясно -- щом уликите за произхода на дадена дума се унищожат:-

(а) връзката с миналото е бастисана;

(б) една гънка в мозъците ни изчезва;

(в) една нахална чуждица става по-привлекателна;

(г) едно ескхумиране и възстановяване на отпаднала от употреба, но днес отново полезна (или барем красива, защо да давам все еснафски доводи!?) стара дума става по-малко вероятно...

Което е още по-лошо, такова унищожаване на улики:-

(а) дава сигнал, че можем спокойно да за**ем етимологията и подобни съображения и да ги обявим за ретроградни, възспиращи глупости. Сред последиците е ДЕГРАДИРАНО ПОЗНАНИЕ на родния език (който пък в дадения случай Е бил свещен, Е бил лингва-франка на славянските народи, Е послужил при покръстването на Русия и Е бил полезен като модел чак при оформянето на росийските говори в единен език при Петър Велики);

(б) дава много неприятен и вреден анти-интелектуален сигнал -- аре ся да сведеме сичко до най-ниския общ знаменатеу, начи, шото иначе тройкажийте няа ги смятат за хора, егати;

(в) поставя прецедент, който поражда брожение за поредното опростяване и/или демотизиране на правописа след изтичане на даден интервал (според някои в България днес подобна реформа била назряла не за друго, а защото вече било минало доста време от предишната);

(г) унижава езика в световен мащаб, като го поставя в категорията на онези говори, които още се оформят и кодифицират спрямо другите, в които подобни въпроси са уредени отдавна и които (може би не най-малко заради това!) водят световната култура, търговия и интелектуален обмен и служат като резервоари и ковачници за нови думи, адекватни на съвремието.

Да -- парадокс или не, смятам, че мощта и влиятелността на един език В СЪВРЕМИЕТО често се крие в уважението към миналото му сред основните му носители. Пример? Ето: я да опитаме днес, с осакатения си до неузнаваемост немощен български език да повлияем на македонците да изоставят "своя квази-сръбски квази-шопски квази-език" (това не е мое мнение, а дистилация на едно широко прието виждане из България) и да видим докъде ще стигнем! (Вестникарите, които преди четири-пет години пуснаха балон, че македонците щели да приемат ер голям и ер малък съвсем скоро бяха принудени да пъхат тоя балон в разни части на анатомията си...)

Не съм несъгласен с много от писаното от Вас. Да, правописът НЕ следва да е фиксиран със закони и следва плавно да се променя. Интересни неща стават при подобни плавни промени. Архаични форми остават за употреба от поети, законодатели и писари, а новите форми приемат свои, нови, значения -- езикът се обогатява.

Но съм противник на всякакво кампанийно и повсеместно променяне на правописа. При такива промени има победители и победени. А всяка защита на "правото" да променяш правописа донякъде оставя вратата открехната за една бъдеща реформа...

Впрочем, нека Ви питам -- какво вредно има в това някой да се чуди за правописа на дадена дума, та бил той "врЬме", "царь", "лЬтосъ" или "пролетъта"? Откога стана демоде да напряга човек мисълта си? Да не би с влизането в строя на микровълновите фурни и мобифоните да е станало вредно да упражняваме паметта си? Защо да отричаме интелектуалните придобивки и евентуалната умствена гъвкавост, произтичащи от подобно напрягане на нашите синове и дъщери?

Като ученик ясно си спомням как се гневях на цар не знам си кой, че бил направил не знам си какво. Искаше ми се той и всичките му реформи и закони и победи и поражения да ги няма в историята. Гневях се, че има република Чад със столица Фор Лами (днес вече Нджамена), че има държава Руанда със столица Буджумбура, да не говорим за страшното и, боя се, продължаващо до днес объркване между двата гвая -- Пара и Уру! Исках да се направи реформа на историята и географията така, както е бил реформиран правописа. Да я очистя от всички ненужни и тягостни неща, които са само капани за ученика-мъченик.

Дали обаче наистина бих спечелил от подобни опростявания..?