ами губи се, защото например сега с новия правопис е трябвало да си измислим правило, че едни думи се членуват с "-ят", а други с "-ат", което изобщо не е така.
две отделни членни морфеми няма. просто едни думи имат исторически мека съгласна, а други - исторически твърда. което се вижда, ако ги напишеш като "домъ" и "царь". тогава суфиксът за членна форма си остава винаги един и същ: "царь-тъ", "домъ-тъ", само че в единия случай се произнася смекчено.

ползата от всичко това е:
1. по-близо сме до обективната истина за това колко членни морфеми има в българския и не ползваме измислени "правила";
2. от сто километра се вижда, че "царьтъ" не може да се произнесе с "я", а е с нещо като "йъ". иначе, ако го пишем "царят", трябва да набиваме в главите на децата още едно излишно правоговорно правило (същото важи в случая глаголите "чета" и "платя")
3. при думите от типа на "нощь" отново ще си спестим едно излишно правило: от само себе си ще се разбира, че те се членуват "нощьта" и никой няма да се чуди както сега "ноща" ли беше, или имаше едно "т" в повече...
4. етимологичната връзка между много думи се вижда по-ясно ако те са с етимологически правопис: напр. "срьдьце" и "срьдьчьнъ". иначе да се чуди човек откъде идва това "д" в производното на "сърце", където кьораво "д" няма! да не говорим, че някой по-светнат може да открие връзката между "срьдьце" и "срЬда" малко по-лесно.
5. (и скипаджията го каза това) колкото по-исторически правопис имаме, толкова повече усет ще имаме към старата си литературна традиция. с повече или по-малко успех нациите, възприели етимологичния правопис в своя официален език, могат да гледат далеч назад в миналото. във френските училища се учат Расин, Рабле и Вийон, в английските - Чосър и Шекспир в оригинал, а ние "превеждаме" един Паисий, който не е и на три века!
6. (чисту субиктивен довут) ъку зъпочнем дъ пишем всичку какту гу чувъме, бългърскиъ изик ще зъприличъ нъ тува. ъ тува ни ми харесвъ как изглеждъ!

Work like you don't need the money, dance like nobody's watching