Младограматическият модел е още по-абсурден - той изгражда теория за език, аналог на който не съществува - език с беззвучна, звучна чиста и звучна аспирирана сред преградните няма. Индийските езици имат звучни аспирирани, но имат и беззвучни аспирирани. Освен това, както забелязва Трубецкой (нещо много взехме да го споменаваме), три реда съгласни са се запазили само там, където съответният език е ограден от неиндоевропейски. Във всички останали са сведени до два. Глоталната теория предвижда аспирирани съгласни само като алофони на неаспирираните.

Гласната според ларингалната теория не е една, а цели три - a, i, u (а=онази гласна, която после дава e/o); r, l, m, n между съгласни също формират сричка, т.е. имат стойност на гласни. Езици с три гласни и три ларингала не само може да има, но и има. Напр. класическият арабски: три ларингала - айн, алеф и h, и три гласни - a, i, u. Ще кажеш: има и дълги a, i, u. Не е така. Дългото а е късо а + алеф, дългото i е късо i + y, дългото u е късо u+w. В днешните арабски диалекти има колкото щеш гласни, но те се свеждат до алофони на същите три.

Чувал съм и за език с една-единствена гласна.

Въобще, доста предположения и на младограматиците, и ларингалистите, и на глоталиците са просто, за да обяснят нещо. Като например палатовеларите. Няма индоевропейски език, жив или мъртъв, с ясно различими наследници на тези палатовелари. Обаче имаме паралели deca --- десет. Без абстрактните палатовелари нямаме обяснение защо на някои славянски s съответства латинско k, а на други - s (soror - сестра). Теорията на Гамкрелидзе също въвежда такива абстракции - звучни аспирирани съгласни все пак някъде има, но в нито ие език няма и следа от глотализирани. Просто неговата теория се вписва по-точно в цялостния езиков облик на Земята. През цялото време моделираме. И променяме модела, за да получим по-добре обяснение чрез него на все повече и повече факти.

Разбира се, нищо не пречи и глоталиците, и ларингалистите, и младограматиците да са прави: най-вероятно трите модела представят три различни състояние на праие фонетика от три различни периода във времето. Все пак, индоевропейският праезик (или праезици) не са изникнали от нищото - изследванията стигат до преди около 6000 години, а човекът се е научил да говори много преди това. Е, не можем да знаем за кои периоди от време от развитието на предшествениците на праиндоевропейския всяка от трите теории е приложима. Но можем да предполагаме: най-древен ще да е глоталният модел, след него идва ларингалният (хетитският език, в който един ларингал е надлежно документиран, т.е. излизаме от сферата на предположенията и говорим за сигурни неща, показва доста странни черти, в сравнение с другите ие езици) и накрая - младограматическият. Възможно е също някоя група или групи да са се отделили по-рано от другите - например германските езици и арменския спокойно биха минали без Закона на Грим, ако са се отделили преди преминаването на глоталната фаза към младограматическата. Това би обяснило и значителния процент германски корени без аналози в другите ие езици.

П.П. Бенвенист не критикува теорията на Трубецкой, а само категоричността на едно негово изказване. И аз си позволих да го критикувам по отношение на друго негово категорично изказване (вж. последната ми забележка в превода). Той изглежда поначало скептичен относно възможностите да се реконструира някакъв праезик (вж.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите