Съвсем наскоро разпитвах един норвежец - двата държавни езика там не са близкородствени: единият си е норвежки (Ниноск), а другият е вариант на шведския (Букмол). Цялата държавна машина работи и на двата езика, излизат вестници и на двата. И двата езика си имат литературна норма, ниноск има и собствени диалекти. Т.е. ситуацията е по-скоро като в Белгия.
А с Hochdeutsch навсякъде те разпознават безпогрешно като чужденец и на второто изречение почваш да си мислиш: "Абе аз какво съм учил като нищо не разбирам?" Мога да дам множество примери от Wiener Sprache като почнеш от най-елементарните: Yo, zwo, schwoaz (ya, zwei, schwarz). Като ти кажат "Ge ma muagn" (Gehen wir morgen) - познай дали ще отидеш.
А в България литературна, книжовна норма си има и ако тя е заплашена от нещо, то това не са диалектите. Не знам дали изобщо е заплашена от нещо - в края на краищата норамата затова е книжовна, за да се спазва в определени официални ситуации.