|
|
| Тема |
 Статията [re: ivx] |
|
| Автор |
gazibara () |
|
| Публикувано | 12.01.04 14:50 |
|
|
|
Людмила Кирова, Еволюцията на българската компютърна терминология и компютърен жаргон, .
Ето и част от нея, по въпроса:
В момента продуктивността на критикувания на времето синтетичен модел е категорично изразена, защото действа и съвместно с други фактори (става дума за еднозначни съчетания набор от кодове <=> кодов набор). Напр. много съществителни от английски произход се използват като определения към други съществителни в оригиналния им неизменяем вид или свързани с дефис към определителя в общ конструкт: WAP формат, web сайтове, zoom опция, рутинг протоколи, хаш алгоритъм, MP3-плеър, Windows-среда, онлайн-вестници, нет-включване, хипервръзка. (Кирова 2000) В момента съществуват колебания дори при изписването на една и съща дума, но при съзнателно вглеждане в процеса на адаптация може да се види как web страница или web-страница, става уеб страница, а вече срещаме и уебстраница. Съществува обаче и линия на съпротива срещу нормата на българския език за слято писане на сложните думи, когато връзката между тях е подчинителна. Езиковото съзнание на младите поколения предпочита функционалността на късите самостоятелни думи, които могат да бъдат и основен и определящ елемент в едно номинативно словосъчетание, според конкретната необходимост. Избира се полуслятото или разделното писане, за да се подчертае независимостта на елементите наред с връзката помежду им. Безспорно тук е влиянието на английския език, подпомогнато от наличието в езика на неизменяеми прилагателни от турски произход.
Моят извод: няма никакво значение какво приемат разни учени глави за правилно. Правилно е това, което се налага в широка употреба.
Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят
| |
| |
| 
|
|
