4.2.3.2.1. Съществителни имена като несъгласувани определения
Съществителните имена могат да бъдат несъгласувани определения към други съществителни имена, като се свързват безпредложно или с помощта на предлози.
Безпредложно свързаните съществителни имена като несъгласувани определения оформят две групи синтаксеми. В едната група съществителното име-определение може да има количествена семантика (напр.: литър мляко, кола грънци, кошница ябълки, резен хляб и др.), но може такава семантика и да липсва — т. е. тя не е решаваща при класификацията на синтактичната функция на имената в този вид синтаксеми.
В другата група синтаксеми съществителното име-определяемо може да не притежава никаква количествена семантика, напр.: браздулици пот, образец кафе, преспа сняг и ир.), така че не само съществителни имена, които показват количество, обем, мярка, могат да се съчетават с атрибутивна зависимост (т. е. като определяемо и негово определение), както посочва напр. К. Попов в своя синтаксис.
В синтаксемите топки сняг, стръкче босилек, градушка куршуми и др. под. обикновено първата съставка има подчиняваща синтактична роля, а втората е подредна (т. е. от логическо гледище отразява подредно понятие). Тя е не съгласувано определение.
Определителният характер на второто съществително име в тези синтаксеми с атрибутивен характер е явен, но той изпъква още повече, ако се трансформират тези синтаксеми в съчетания със съгласувани определения по следния начин: постеля вар (варова постеля; пространство земя (земно пространство и т. н.
Подобни атрибутивни синтаксеми не се срещат в творби на по-стари автори, наблюдават се предимно през последните години и вероятно говорят за тенденция към увеличаване употребата на безпредложни (синтетични) съчетания — поради стилистични причини.

Ст.Брезински "Български синтаксис" 2000.