Аз мислех, че си в България, та дадох неща, които са достъпни тук.
Иначе щом си в Англия, сигурно си чувала за Lakoff, която май е в основата на джендърната лингвистика (апропо на български вече се употребява думата джендър: джендър изследвания, джендър теория, независимо колко ми харесва и колко българско звучи, това е добър начин за разграничаване от род, което е грам. категория, пол и секс). Аз най обичам Jespersen, който твърди, че мъжете по-лесно усвояват чужди езици (?!), че някъде из Карибите жените се обръщат към мъжете в 3 лице, а мъжете - във 2 и това е доказателство за уважението към мъжете. Е, все пак го е писал преди почти 100 години, тогава надали нещо друго е можело да бъде написано.
Що се отнася до съвременното състояние - аз съм леко скептична дали може да се говори за средностатистично женско и средностатистично мъжко говорене. Примерно разликите в говоренето на една хубава жена и на жена, която не е харесвана и не е уверена в себе си, са много по-големи.
Ако ще се прави изследване, то трябва да е на базата на емпирични данни - включено наблюдение или сase studies, на базата на корпуси от текстове, може и на художествени тектове поради липсата на друго. Това е научен и лингвистичен подход, всичко останало е красиво хуманитарно говорене, към което клони феминизмът в литературознанието.
А любимият ми пример за женско говорене е Эллочка Людоедка от "12 стола" на Илф и Петров :)))