<На мене "Старобългарското анафорично местоимение е показателно." малко ми звучи като дървено желязо, но това не е важно.>

показателните местоимения преди всичко могат да бъдат анафорични, защото именно те най-вече (се) отнасят към нещо
всичко това иде от глагола anapherw, -omai "отнасям (се)", а оттук и "относителното местоимение", което също отпраща към нещо вече казано, се нарича на гръцки anaphorike.
само че, доколкото разбирам от постинга на lil, това е просто частен случай на отпращане (вътретекстово или към някакъв реален обект) и всяко местоимение може да anapherei към нещо друго, както и разни неместоименни думи...

дали ще кажеш: Иван не харесва Мария. Той е гей.
или: Иван, който е гей, не харесва Мария,
е просто въпрос на начин на изразяване. а и в двете структури връзката между означаемо и означаващо е една и съща, а именно анафорична.

аз поне така го разбирам...

Ех, любов, любов, ти си като жълта тиква - щом презрееш и започваш да простееш