Има две системки: анафора - катафора - изразът посочва друга дума в текста, вътретекстуална референция. Анафора е отнасяне към предшестваща дума, а катафора - към следваща дума (Той е много добър ученик, моят племеник Иван - той замества Иван).
И другата системка: анафора - дейксис. Дейксисът е посочване или заместване на обект от действителността, а не от текста: Ти си глупак - кой е този ТИ става ясно само в конкретната ситуация. Вървете до тази къща и там завийте - ТАЗИ и ТАМ също се отнасят само към предмети от извънезиковата действителност. Във връзка с дейктичните думи традиционното делене на форма и съдържание в езика става недостатъчно - съдържанието на тези думи винаги е различно. И се изолзва тричленен модел, т.нар. триъгълник на Фреге: предмет (денотат) - смисъл (сигнификат) - референт. Местоимението АЗ има един и същ смисъл (говорещия/пишещия), но различни денотати, отнася се към различни личности.
Друго, което се сещам, че дейктичните и анафоричните думи са препъни-камък за програмите за машинна обработка на текст. Това, което е ясно по смисъл на всяко 3 годишно дете, към коя дума се отнася ТОЙ или ГО в текста, машината, която може и да бие Каспаров, не може да го определи правилно, поне в достатъчно голям процент от случаите.

П.П. между другото Фреге е бил математик, ако някой от занимавалите се или занимаващите се с математика в клуба може да каже нещо повече за него, защо е стигнал до лингвистиката - ще ми бъде любопитно.