Видови двойки са порастна - пораствам, израстна - израствам.

За разлика от останалите глаголи с наставка -на (от свършен вид със значение на еднократност), растна е от несвършен вид.

Разликата между раст(н)а и пораст(н)а не е само във вида. Има и разлика и в лексикалното значение. Срв.:

раст(н)а
--- пораст(н)а --- пораствам
--- израст(н)а --- израствам
--- прораст(н)а --- прораствам
--- нараст(н)а --- нараствам
--- разраст(н)а --- разраствам

Затова те не са видова двойка. Тъй като раста е първичен несвършен, той няма съответствие от свършен вид.

Някои изследователи (и моя скромност също ) разглеждат вида като четирипозиционна категория: свършен - несвършен, краен - безкраен. Например: чуя - чувам - дочуя - дочувам.

Свършен-несвършен вид представя равитието на действието във времето: свършения показва, че действието е изцяло завършено (или ще завърши изцяло в бъдеще време), докато несвършеният представя само действието без да дава информация за начина на протичането му.
Краен-безкраен уточнява някакви времеви и/или пространствени граници. Безкрайният вид отново представя действието без да дава информация за границите му. Така безкраен несвършен (чувам) представя чисто действие без темпорална оценка (не се казва дали и как ще завърши). Краен-свършен (дочуя) е другата граница (казва се, че действието е завършено и как е завършено (именно дочуя, а не зачуя, прочуя, подочуя)). Междинните са: краен-несвършен (дочувам, няма инфо дали ще завърши, но има инфо как ще завърши), безкраен-свършен (чуя - има инфо, че е завършило, но няма инфо как).

Свършен-несвършен вид е граматична категория, а краен-безкраен - лексикална. На един глагол от безкраен вид (чуя) съответстват много от краен (дочуя, зачуя, подочуя, прочуя, разчуя). Крайността се създава от представката (прословутите славянски глаголи с представки, които създават толкова затруднения при превод на друг език, вкл. друг славянски).


Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 30.09.03 19:23.