Чета сега една книга, в едната от главите на която авторът описва особеностите на женското и мъжкото говорене в едно благоевградско село (изведени от записи на монолози и диалози).
Не много кратки откъси:
Женското разговаряне (Традиционната женска речева идеология: Мълчание, упование и свян)
За най-личните проблеми и вълнения жените смятат, че не бива да се говори — те са съкровени, скрити - обсъждането им с другите хора води до излагане и срам. Жените споменават темите, за които не е прието да се говори - любовта, ревността, желанията, тялото.
Анализът на организацията на женските раздумки (сладки моабети) разкрива отношения на равноправие и сътрудничество: липсват прекъсвания и борба за вземане на думата, жените се изслушват и редуват (всяка има право да вземе думата), често пъти се подканват да вземат думата. Липсва тартор (ръководител) на разговора, който да въвежда темите и контролира развитието им, да дава или отнема думата. Темите зависят от конкретната ситуация и се сменят с лекота. В лексикален план съпричастността се проявява като фамилиарност - използват се малки имена и умалителни съществителни (дръвцата). В граматически план тя се изразява в честата употреба на общи НИЕ-форми (направим, нацапим, наредим), чрез които жените говорят най-често от името на семейството и рода. Чрез повествувателния ТИ-императив (идеш, вземеш, не можеш да направиш...) те приобщават и събеседниците към действията. В женските раздумки често липсват изобщо АЗ-форми. В синтактически план съпричастността се изразява в честата употреба на реторични въпроси, одобрения, препотвърждения, подсещания, отгатвания - изречения, които говорят за взаимно вживяване и споделяне.
Мъжкото разговаряне (Традиционната мъжка речева идеология: дадена дума и мъжка чест)
Мъжките придумвания и наддумвания обикновено се организират по една тема и рядко се отклоняват от нея. Обособяват се различни мнения по темата и всеки търси аргументи в подкрепа ни мнението си. Думата си мъжете често свършват с изречения заключения: така че, според мене, това значи..., а следващият започва думата си с обръщения, изрази на утвърждение или отрицание бе, абе, така де, а-а-а не, как пък не. Мъжете се борят за думата често се прекъсват или говорят едновременно. Бравурни начала, белязани от противопоставителни или утвърдителни частици и изра зи - а-а-а не, стига бе, глупости, така де ... заявяват, че някои се опитва да отвоюва думата.
В тези разговори мъжете излагат на риск лицето си - собствена та си осведоменост и опит. Поставянето на въпрос, искането на съ вет или помощ, означава че събеседникът не знае или не може да се справи сам. Затова всеки разговор носи заплаха, че ще се изложиш, и предизвиква борба за надмощие. За да предпазят лицето си, мъ-
жете използват различни стратегии - на даден съвет отвръщат със съвет, след като зададат въпрос се оправдават или самоизтъкват, пренасочват разговора към тема, в която са по-осведомени, пренасят непосредственото претегляне на познания, качества и опит към по-абстрактни сфери (политически, исторически и др.) или пък отклоняват сериозността на съревноваването чрез шеги и пародии.
Съревнованията между разговарящите млади мъже могат да имат и изцяло игрови характер. Слушащите често не изчакват реда си, а се държат нападателно - подлагат на съмнение разказаното, прекъсват, поправят, обиждат.

Из П.Воденичаров “Популярни идеологии на ежедневното разговаряне” в “Социолингвистика”, 2003.