Особено показателно за знаково-звуковото възприятие на японците са техните имена. Във всички буквени писмености личните имена се изписват по един, най-много два начина (напр. Brian и Bryan). На японски за всяко име има десетки начини за изписване, включващи различни йероглифи и комбинации от йероглифи; често в такива случаи йероглифът се чете по съвършено различен начин, отколкото ако е употребен в обикновена дума. На български на детето се дава име; за японските деца името се подбира в зависимост от йероглифите и връзката им с момента на раждането, така че да предвещаят най-добра съдба за детето. Нерядко родители избират странни и рядко срещащи се или абсолютно непредсказуемо четени йероглифи за име; в този случай човекът е обречен цял живот да пояснява как всъщност се произнася името му. Аз лично съм въждал японска визитна картичка. За щастие човекът беше написал как му се произнася името с фуригана, иначе и досега щях да го гадая.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят