При японците има една много интересна двойственост. При тях има крайности, но няма златна среда: от една страна - технологии от XXI век, от друга - традициите на XVII. От една страна - проста, ясна и еднозначна фонетична азбука, от друга - ужасната усложненост на йероглификата, усложнена допълнително от съществуването на три фонетични азбуки - наред с хирагана, още катакана и роомаджи. В граматиката, при имената няма никакво изменение и никакви именни категории; за сметка на това в глагола може да се удавиш и пак да не стигнеш дъното. Японците се вглеждат и в най-дребния детайл за да доведат цялото до съвършенство. Чувал съм, че езикът много точно отразявал манталитета на даден народ. И така ще да е: ние тук (имам предвид белия човек като цяло) действаме през пет за четири, кога чули, кога недоразбрали. В японския език най-важната част на изречението е последна: за да разбереш изобщо какво ти се говори, трябва търпеливо да изслушаш всичко. Нерядко ми се е случвало като стигна до края на изречението да тегля чертата на всичко преведено до момента, защото там се мъдри един малък модален глагол, който обръща смисъла на цялото изречение с краката нагоре. И действително, от японците по-дисциплинирани хора на планетата май няма. Вторите най-дисциплинирани са немците и като погледнеш езика им, установяваш че и неговата структура е подобна - с най-важната част оставена за последно.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят