Прочетох статията. Идеята, че не съгласните са меки, а гласните са йотирани нито е оригинална (някой от маститите български езиковеди я беше предложил още май миналия век, Найден Геров ли беше, не помня), нито за съжаление е вярна. Оборването е много елементарно. Докато фонетиката и фонологията са теоретични науки и създават някакъм умозрителен модел на езика, в който можем да сегментираме речта според възгледите си, то те все пак се основават на обективни данни от една друга наука, която се нарича акустика, акустична фонетика. Та според нея началните звукове в “На мен ми се иска..” и “Няма да отида” не са идентични. Имаше една лаборатория по акустична фонетика, която правеше подобни изследвания върху българския език, ама отдавна не съм я чувала, не знам дали съществува още.
За едно е прав нашият приятел кореецът (ех колко пълни члена успях да набутам в едно кратко изречение!): от гледна точка на изучаването на езика, както от чужденци, така и от българчета в училище може би е по-лесно да се обяснява чрез директно съответствие звук – буква (к-о-н-я-т = к-о-н-йа-т, а не к-о-н’-а-т).