|
Тема |
Re: Питам си [re: gazibara] |
|
Автор |
lil (a) |
|
Публикувано | 21.08.03 18:01 |
|
|
За ЗАЕК може и да си прав. Не ми се мисли сега.
Какво ще кажеш за боек-бояк-бойка? Там няма носовка (ако бъдем точни – йотирана носовка) според мен.
За СЛУЧАЙ, ШОФЬОР, ЧАСА не те разбирам. Аналогия с какво?
Общото между гласните във фонетично обкръжение на Й и ч, ж, ш (наричани с благозвучната българска дума “шушкави”, които исторически са били меки, каквито са и сега в някои български говори) е, че се променят под влияние на тази историческа мекост предимно на предходните, но в известна степен и на следходните съгласни звуци. Може би това не се нарича асимилация, а редукция, но тъй като се среща и в ударена позиция, макар и по-рядко – не знам как да го нарека. При Ч с сещам само за неударени примери в следпозиция: чаршаф, чардак, но Й действа и върху ударени гласни: байрак, яйчар.
Някой да има идея защо ешелон се произнася като ешАлон? Защо трамвай се произнася като траНвай, а кренвирши като креМвирши?
P.S. С извинение пред всички, които са чували вица, но е горе-долу по темата.
Запознаване и свалка.
Той: Как се казаш?
Тя: Познай! Името ми започва с И
Той: Ива, Илиана, Ивета, Иванка...
Тя: Не. Не. Не.
Той: Предавам се.
Тя: Илена бе, Илена!!! (т.е. Елена)
|
| |
|
|
|