Благодаря, че отделихте време, май и тук се стигна до същото положение.

Според мен лично единен принцип няма, а всяко нещо е или плод или зеленчук според опита на индивида - демек понеже бабата на Индепендант е варила сладко от моркови, за него тва си е плод. Също както родовете при неодушевените предмети - масата е женска (сигурно щото е типична за женския кажжгоде, ареал), чукът е мъжки (питайте Фройд), а телта е някаква хермафродитна работа, а като се замисля и химикал/химикалка-ът/та.
Много или малко въпрос на избор - и то лингвистичен, затова и тук питам.

(Между другото и от зелени домати се прави сладко, а от дини - трушия)

Иначе определенията се въртяха из това къде са семената и т.н. (макар че при ягодите примерно семената са отвън) - май тва дето някой тук го каза, че плодът се получава от цвета е най-вярно звучащото в тоя смисъл.

Интересни неща казаха за другите езици - немците имали дума фрут и обст, и първото е плод в научния смисъл (семената вътре, получава се от цвят) а обст е в емпиричния (кое си баба знае), а имали и едно фрухтгемусе, което е точно за тия зеленчуци, които са всъщност плодове (чушки, домати, краставици).

Скандинавците пък имали фрукт, а другото било грюннсак и гулсак (зелени и жълти неща). Проста и ясна система, много подходяща за обясняване на децата :)

За последното казаха много добро определение: ако ти се яде, значи е плод, ако ти е гадно - зеленчук :)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите