Заимствал е, и то как: с пълни шепи.

През 996 Русия приема християнството и откъде, мислиш, се снабдява с книги, свещеници и учители? От България, която е минала по този трънлив път повече от 100 години по-рано (съборът, на който се провъзгласява старобългарският език за официален в държавата и църквата, е през 893, а тогава християнството в България е било вече утвърдено. Имало е цяло едно ново поколение, което не е било и чувало за езическите обичаи). През XIV-XV век, след падането под турска власт, българските книжовници, които оцеляват след кланетата, отиват в Русия и занасят там цялата среднобългарска книжнина, която успяват да спасят. Т.нар. църковнославянски език е руска редакция на старобългарския. В самата Русия тези два момента се наричат първа и втора вълна на южнославянско влияние.

Където видиш дума с непълногласие (-ра- вм. -оро-, -ла- вм. -оло-), щ или жд, то тя е почти сигурно българска (това 'почти' отговаря на малкото общославянски думи без ликвидна метатеза като брат). Например, на плечах стоит голова, но Путин есть государственый глава Росии, а в книгах тоже есть главы. Думата *ворог е твърде архаична, общоупотребимата e враг. От свет имаме рус. свеча, и освечивать. Обаче от святой се получава священник и освящение (освещаване). Житель Москвы - горожанин, но он тоже гражданин Росии. Ты пошел бы в сторону, но Литва стала самостоятельной страной. По середину моря нету ничего кроме воды, но день недели есть среда. Секс-маньячка всегда возбужденна. В разговорния език щ и жд се произнасят като като дълги меки ш и ж, но правописът (особено жд) показва ясно произхода.

Има достатъчно различия между двата езика, за да се разграничи ясно кои думи в него са общославянски, кои - руски и кои [старо]български. Освен това, има страшно много думи, които са били изковани от Константин Философ, за да предаде точно гръцките църковни текстове без да ги задръства с гърцизми: благодаря, благовещение, благоприятен, лицемер, боголюбец, царство, блаженство, Господ, господин, човеколюбец и още стотици, ако не и хиляди. В Граматика на старобългарския език, БАН, 1990, има посветена цяла глава на тези новоизковани думи; Йоан Екзарх (Х в.) е написал трактат по въпроса. Ще речеш: гръцки калки. Но какво от това? По-добре лицемер, отколкото [х]ипокрит. На практика, Константин е оставил непреведени само или твърде специфични църковни термини като ангел, или думи които са били вече утвърдени в солунския диалект като събота. Tези думи са възприети в целия славянски свят наготово. Заслугата за това е на старобългарската книжнина. Естествено, че ги има и в руския, и то в същия облик, без никакви изменения.

Или, както е казал дядо Вазов:
и ний сме дали нещо на светът,
на вси славяни книга да четат.

Редактирано от gazibara на 25.06.03 11:43.