Агенсът е този който върши действието, а пациенсът - този, който изпитва прекия му резултат. В номинативните езици (индоевропейските напр.) ако сказуемото е в деятелен залог (vox activa), агенсът е в именителен падеж, а пациенсът - във винителен; обратно - в страдателен залог (vox passiva) пациенсът е именителен падеж, а агенсът или остава неназован, или е в някой косвен падеж (творителен в слав). Пациенс има, разбира се, само при преходните глаголи (аз чета книга: аз (И) - агенс, книга (В) - пациенс; книгата е четена от мене: от мене (Т) - агенс, книгата (И) - пациенс; аз вървя: аз (И) - агенс, паценс няма, защото глаголът е непреходен и това изречение не може да се обърне в страдателен залог). Е, в ергативните езици нормалното изречение е аналог на номиналния страдателен залог. При преходни глаголи пациенсът е в абсолютен падеж, агнесът - в ергативен. При непреходни агенсът е в абсолютен падеж.

Английските термини са субект и обект, но аз предпочитам агенс и пациенс, като че ли са по-ясни.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят