Не е толкова трудно да си върнеш старата фамилия. Единият начин е да заведеш дело за смяна на името. Другият начин е да кръстиш децата си със старата фамилия на рода. Щото сега ни призлява, ама има кой да помни старите фамилии. След 50 години кой ще знае, че е имало някъде род Царянски, и че даже ти, той и тя сте от този род.

А вицът е следният: генерал Дупинов не обичал особено името си, а хората около него често обичали да го ебават. И ето че един ден звъни телефонът в канцеларията. Генералът вдига, и от другия край се чува следният рапорт: редник Газибаров, разрешете да доложа.
Генералът побеснява. Кой?, пита. Войникът е упорит: Редник Газибаров, разрешете да доложа! Генералът решава, че този път ще хвърчат глави и започва разследване, в резултат на което става ясно, че... човекът наистина се казва така.

Голям майтап беше, когато преди две години и отгоре сестра ми установи въз основа именно на този виц (който не е никакъв виц, а съвсем истинска история), че се познава с внучката на генерал Дупинов.

След много години дядо ми е вече голяма клечка в министерството. Някакъв зевзек го пита: Абе, другарю полковник, вижте какво става - и Дупинов, и Пишев си смениха имената. Само вие си стоите още Газибаров. Да, казал дядо ми, ама тях ги направиха генерали, а мене не. Е, така и не стана генерал.

Друг път, някаква секретарка решила да го избъзика: как се пише името ви, другарю полковник, с "а" или "ъ". Дядо ми: мога и да ви нагазя, а мога и да ви нагъзя, по ваше желание.

Ех, отиде си със смъртта на праведниците преди повече от десет години. Пък синът и внукът му не само носят неговата фамилия, ами се и гордеят с нея. Някой ден и правнукът му ще е Газибаров.

Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят

Редактирано от gazibara на 19.06.03 18:23.