Минало несвършено деятелно причастие не може да участва в причастни конструкции, нито да обазува форми на свидетелските времена. Форма *бях четял, дадена по-горе, не съществува. На срб. в "читао сам" участва елово причастие - там изобщо няма минало свършено или минало несвръшено деятелно. На руски пък еловото причастие е готова форма за минало време; в причастни конструкции се използват други форми (Иван читал книгу --- Прочитав книгу, Иван заснул => Иван четеше/четял книгата --- Прочел книгата, Иван заспа).
Да, има умозаключителни форми, както има и недоверчиви. Умозаключителните форми предават информация, извлечена по косвен път - от улики, предположения. Например, влизаш в стаята, и виждаш отворена книга на масата. И си казваш: аха, Иван е четял преди да излезе. Ако си бил в стаята преди Иван да излезе, ще кажеш: Иван четеше преди излезе. И в двата случая времето е минало несвършено, но първият е умозаключителен (конклузив), а вторият - свидетелски.
Недоверчивите форми, подобно на преизказните, препредават чута от друг информация, но заедно с това предават и мнението на говорещия, че тази информация може да е погрешна, той не вярва на източника си. Някои автори го наричат "двойно преизказване", но това е неправилно според мен: навежда на мисълта, че говорещият предава чути от друг думи, а този друг на свой ред ги е чул от трети. Чак толкова задълбочено преизказване в бг няма.
"Бил съм се бил напил" е инверитатив, минало предварително време. Българският език обаче избягва струпване на "бил", затова тази форма е почти изкуствена.
И в двата случая, разбира се, формите са индикативни, т.е. изявително наклонение. Преизказването и наклонение са две различни категории, които образуват пълна комбинация. Например, с желателно наклонение (оптатив): Да пренеса аз тухлите (свидетелски, сегашно време, желатено наклонение), Да съм бил пренесял аз тухлите! Абе я си е... (инверитатив, сегашно време, желателно наклонение) или с условно (потенциал): Ядваш ли, куме, печено прасе (сегашно, условно, свидетелски) Ядвал кумът печено прасе (сегашно, условно, преизказно).
Абе едно чудо си е българската глаголна система, ум да ти зайде! Да дойде оня приказвач с падежите да ми обясни, колко е лесна, щото е почти аналитична.
Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят
|