|
Тема |
Re: преизказване в турски и български [re: Фpaep] |
|
Автор |
gazibara () |
|
Публикувано | 04.06.03 09:45 |
|
|
Сходни резултати е твърде скромно казано. Българското "преизказване" си е цяла категория, която се състои от четири равноправни члена:
свидетелски (той четеше)
умозаключителни или конклузив (той е четял)
преизказни или ренаратив (той четял)
недоверчиви или инверитатив (той бил четял)
Отделно има средства за изразяване на степента на вероятност:
той четеше - той ще да е четял - той може да е четял - той трябва да е четял.
Форми от вида "той ще да разбра" също са възможни.
Ролята на турския език според мен е дотолкова, доколкото да подтикне утвърждаването на появили се доста по-рано тенденции. Мисля си следното: старобългарските предварителни времена (минало предварително, минало неопределено и антепретерит) са предавали наличие на резултат от действието, а не самото действие. На тази база са се развили първо умозаключителните форми, а по-късно от тях са се отделили преизказните; недоверчивите се употребяват по-рядко, защото са двойно маркирани и с тях парадигмата става пълна. По аналогия несвидетелските категории са били пренесени и в бъдеще време (щял е да чете/щял да чете/щял бил да чете, срв. и диал. ще четял). Развитието на тази категория е спомогнало да се задържат всички минали времена (което не е станало в другите слав. езици). Единствено антепретеритът се е преосмислил като условно наклонение, но индикации за това има още в стбъл текстове, както и паралели в другите слав. езици.
Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят
|
| |
|
|
|