Най-напред е възникнал именителният падеж, за да се разграничи обекта от субекта. Смисълът на притежание ('на вълка овцесбора') е останал; не ще да е случайно, че именителен и родителен падеж много често се различават само по степента на гласната в окончанието.
За село/села имам и по-класически пример: лат. ср. р. jugum - juga (= иго - ига), срещу м.р. lupus - lupi < *lupoi и ж.р. filia - filiae < filiai.
А за неизменчивостта, как го искаш ти? На английски за повечето думи е много трудно да се каже към кой клас принадлежат, ако са извън всякакъв контекст. Ако те разбирам правилно, това искаш. Или може би искаш изобщо да няма глагол в смисъла на действие, само имена. Нещо от вида:
На вълка овцехващане и овцезамъкване в гората беше. После на овцата говоренето беше: "Вълко, овцеядене нямай. Овцата Патила стара и жилава е. Нека на овцата агнедаване на вълка е. Нека на вълка овцевръщане в кошарата е". На вълка младо агнеполакомяване и в кошарата овцевръщане беше. "Чакане имай, вълко! Ей сега най-младото агнедаване на вълка ще бъде". После, в кошарата на овцата влизане беше. И на вълка чакане, чакане, чакане беше. Накрая на вълка викане беше: "Патило, патило, къде агнето е?" И на овцата отговаряне беше: "Ако овцата патила не беше, сега в кошарата на топло на овцата стоене да бъде нямаше."
Разбра ли го? Горе-долу така ще да е звучал праие, без подлог, без пряко допълнение, без падеж (освен звателен), без лице и без глаголи. Е, не можах да го докарам съвсем без падеж, но тогава с българските думи щеше да стане неразбираемо (няма начин да изразя родителен, дателен и местен падеж без предлози, само с инкорпорация и словоред).
Но не става без предикат! Дали думата, изразяваща предиката, ще бъде пълнозначен глагол с всичките му характеристики (аз чета) или име - абстракция на действие (мое четене e), не е съществено.
Сетих се: може да изпуснеш думата изразяваща предиката (като на руски: я дурак, предикатът 'съм' е нулева морфема). Но ако не искаш да се ограничиш само със сегашно време, ще ти трябва ненулев предикат, поне в неминало време (пак като на руски: я дурак, сег. вр. - я был дурак(ом) или я буду дурак(ом))
Аз знам, че нищо не знам, ама другите и това не знаят
|