Почти позна.
ДНИ е нормалната форма за множествено число в българския език. ДЕНА е т.нар. "бройна форма", чиято употреба е задължителна след числителни за неодушевени имена от мъжки род - срв. "пет влака", "сто камиона", "триста града" срещу "много влакове", "много камиони", "много градове". Тези форми наистина са наследник на старото двойствено число, но днес се употребяват не само след 2 (в историята на старогръцкия език е имало период, в който двойственото число се употребявало във функция на "определено множествено", а множественото - на "неопределено множествено". Напр. в Илиадата се разказва за приключенията на двамата Аякси и Ахил (трима души) с глаголни и именни форми в двойствено число).
В женски е среден род няма бройна форма (старата двойствена форма е останала при ръце, нозе, хриле, криле, колене, очи, уши във функция на обикновена множествена).
Думата ДЕН в стбъл е имала особено склонение, според което в дв.ч. формата е била ДНИ, а в мн.ч. - ДНЕ. После разнообразието при образуване на множествено число е било изхвърлено и започнала да се употребява формата ДНИ по аналогия на НОЩИ, ЗЪБИ и КУПОНИ. Старата двойствена форма ДНИ закономерно е останала да функционира като бройна форма, но успоредно с нея се появила и "по-модерна", ДЕНА. Затова е еднакво правилно да се каже и "ДВА ДНИ, ТРИ ДНИ" и "ДВА ДЕНА, ТРИ ДЕНА".