Между "хаз", което наистина значи удоволствие, развлечение (употребяват го възрожденските писатели, например Петко Славейков) и "хас", все пак има разлика. "Хас" означава "чист, истински", например "хас човек", "хас боя" - ще рече нещо качествено, хубаво, истинско, а не менте.
"Хас" е и название на един от видовете земи в Османската империя:
"Султанът бил глава и халиф на турската държава.
Всички покорени земи принадлежат най-първо нему.
Едни от тях, най-хубавите, най-плодородните, зaедно със селата, планините, долините, пасбищата, горите, той задържал за себе си, под име султански земи (хас); други отделил за издръжка на заслужили военни началници и инвалиди, наречени държавни имоти (спахилъци); трети земи давал на духовната власт за подръжка на джамии, гробища, болници, трапезарии за бедни турци и други; духовно-културни учреждения. Тия земи носели името вакъф. "
Отам идва и името на град Хасково, на турски Хаскьой, т. е. "селище, в което живее владетелят" ( на хаса), което през Възраждането е тълкувано примерно от Иванчо Богоров като "чисто село", а в една дописка от 1871 г. във възрожденски вестник е назован "Чистоград".
От "хас" идва и друга често употребявана дума "хасъл" или "аслъ", в значение "наистина, точно".
Когато обаче се използва във фразеологични изрази, значението на "хас" се променя. Например "струвам хас" означава "обръщам внимание на нещо", "полагам грижи за нещо". Баба ми го използваше в тоя смисъл : "Не стори хас да поправиш (еди-какво си)". Означава също "влияя се от нещо, засягам се нещо". Например при Петко Славейков:

"На тоз занаят като сме се намерили ний, и да ни струват хас, и да не ни струват, ний Гайдата няма да я оставим глуха за хатъра на някои си, които им се иска да е всичкото глухо на света."

"Има си хас" е сравнително по-нов израз. Възрожденските и следосвобожденските писатели (особено Алеко Константинов) използват израза във вида "Има хас". Например:

Освен това страх ме е още от едно нещо: има хас да са се наплодили в последно време повечко такива аслани, какъвто е г. Величков! Има хас!

Нямаше си хас, джанъм, този Биконсфилд, дето ни разпокъса. Дип добра си беше Санстефанска България, защо му трябваше да я цепи.
Па и Русия си няма хас бе, джанъм: ръг с българите, ръг с гърците, ръг със сърбите, е че туй политика ли е, моля ти се, а?

- Кой ти гледа пашите, той с везиря приказва.
- С везиря! Па има хас да речеш, че и със султана приказва - пуща предпазливо блаженият старец.

Има хас да не сте го виждали! Ако не сте го виждали хич недейте чака да ви го опише някой. Перо не го хваща.

— Ей, че си прост! Какво бива най-сетне да надзърнеш; мини край тезгяха, уж че гледаш ракията, подсвирквай си така, па с едно око, тъйцък, виж... да няма ново минис... Има хас!...

При Ботев срещаме:

Има хас! Има хас! Като чуят калоферци, че ги хвалим, да скътнат и те авторът на "Наградения подвиг", Фингова, който учи и възпитава деца, овце, кози и се занимава с изящното изкуство на гайтанджилъка, и да го изпратят в един сандък на изложбата тъй, както си е, сир. без да го проваждат в Загреб да го приправя г. Добринов със сол, пипер и чесън.

Предполагам, че това достатъчно изяснява израза. "Има си хас" означава "възможно ли е", "току виж". "Има си хас да е вярно" може да се каже и като "току виж се оказало вярно".
Ние употребяваме много думи и изрази така, както сме ги научили от семейството, от средата и пр. Затова смятаме, че знаем тяхното значение, но много често ги употребяваме в съвсем различен от първоначалния им смисъл. Не е изненадващо също двама души, израснали в различна семейна, махленска, градска, диалектна и пр. среда, да влагат съвсем различно значение в едни и същи думи и изрази. Така възникват и част от недоразуменията в общуването ни. Полезно е, прочее, за да не изпадаме в конфузни ситуации, от време на време да попрелистваме речниците на българския език или да препрочитаме по-старите си писатели

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите