въпросът е ясен, но не и отговорът.

не виждам какъв фактор на средата би предопределил например прехода от синтетизъм към аналитизъм, или от изолиращ към аглутинативен език. ако изобщо се намерят такива фактори, те по-скоро биха били вътрешни на самия език.

в народния латински от времето на Империята например крайните -s и -m имат тенденцията да заглъхват, изчезва квантитетът на гласните и в резултат се получава смесване между е и i, между о и u, смесват се също b и v и така нататък. всичко това може да се приеме като условие за преход към аналитизъм, както е в съвременните романски езици. защото липсата на разлика между amabit (бъдеще време) и amavit (перфект) или между leget (бъдеще време) и legit (сегашно време) определено води до изчезване на бъдещето време такова, каквото е било в латинския. също така заличаването на разликата между mensis (именителен падеж) и mensem (винителен) е много стабилна предпоставка за изчезването на падежната система изобщо. но при всички тези закономерности има няколко проблема:

1. нищо не обяснява ЗАЩО именно b трябва да се приближи в изгласа си към v, защо трябва да изчезне квантитетът на гласните, защо трябва да се смесват е и i, да заглъхват краесловните -s и -m и т.н.
2. дори да се намери някакво обяснение за тези неща, то би било от най-общ характер, например изпадането на краесловните съгласни в народния латински може да се обясни с икономията на усилие, типична най-вече за разговорната и простонародна реч. но подобни общи положения са валидни за всички езици във всички епохи и не могат да обяснят защо става такова и такова развитие в даден конкретен език.
с това е свързано 3. никой не може да обясни защо дадена промяна води точно до този резултат, а не до някой друг. например старогръцкият корен за "виждане" е op-и заедно със суфикса -ma той трябва да даде думата за "око". съчетанието от съгласни -pm- , което би се получило в *op-ma, е трудно за произнасяне и затова двете съгласни трябва да се асимилират една друга. добре, но няма правило коя към коя трябва да се уподоби. и ето, в един от диалектите имаме omma, докато в друг имаме oppa. де го чукаш, де се пука! кой би могъл да обясни защо на едното място p се нагажда към m, а на другото точно обратното