Хмм, "мерси" е интересен случай. Аз си обяснявам налагането му с това, че "благодаря" е много дълго за изговаряне, а когато хората говорят, мързелът си казва своето. От друга страна "благодаря" по произход е директен превод на гръцкото "евхаристо" (не сме имали своя дума за "благодаря" ли, неблагодарни ли сме били?). Любопитно е, че "мерси" е някаква неизменяема форма, изразяваща само простичкия факт "отдаване благодарност някому" в 1 лице, докато "много благодаря" не се заменя от "много мерси" (това само шеговито съм го срещал). Също никой не употребява мерси като глагол – аз ти мерся (или аз ти мерси ако щете), ти мерсиш и т.н. Благодарност не може да бъде заменено с нещо като мерсност или мерсивност. Заемките дали са добри или лоши не може да се каже – тях просто ги ползваме – толкова са се вклинили в езика, че не правят впечатление почти никому. Докато чуждиците дразнят слуха (поне моя). Сега се сетих и за такива заемки, които изпадат в немилост и на тяхно място идват други (канцелария и офис).
Наличието на много думи за едно и също нещо – за нас всичкият сняг е един и същ, но за ескимосите не е, и затова многото думи за сняг при тях са нещо нормално. На български така е със сиренето и кашкавала – за нас са съвсем различни неща и е естествено да имаме различни думи за тях – на английски това са просто различни видове сирене.
Linda, bella, preciosa – на български също имаме няколко такива думи – красива, хубава, прекрасна. Иначе употребата на няколко синонима само подсилва идеята, която може да се изрази и само с една от въпросните думи – muchas son lindas, pero solo tu eres linda, bella y preciosa. [ser и estar са по-голямо богатсво на испанския, но това е друга тема]
Един опростен език за всички? Ако до това се стигне с естествено развитие – да, но ако насилствено го подсилваме с употребата на чуждици се получава манджа с грозде. За развитието към опростяване – езикът е жив, променя се непрекъснато и става все по прост. Ние например сме изгубили падежите, другите славянски езици голяма част от времената. Глаголни форми като "чувствувам", форми за дателен падеж като "кому" и "нему" също вече са позабравени. Изобщо как да се развива даден език не можем да кажем, а само да наблюдаваме.
Да се опрости английският правопис – ти кой съвременен английски диалект би избрал за основа на правописа? Именно той обединява английския, шотландския, ирландския, американския, канадския, австралийския и прочие английски, а и webkid е прав за бъдещите поколения сблъскали се с неща писани по правилата на бъдещия стар правопис.
Колкото до писането правилно – и тук е пълно с хора, скарани с правописа. И не бих казал, че българският правопис е по лесен от испанския (или обратното) – всичко си зависи от конкретния човек.