Естествено, че става дума за методика. Само че май си ме погрешно.

Целта на задачката не, цитирам, "в българския език има думи от групата Х и освен това прабългарския език е от същата група", а съвсем друга: дадена дума Y каква е по произход - славянска, прабългарска, тюркска, и пр. (по аналогичен начин се доказва че думата комин, например, е латинска). Та методиката е:

1. Взима се въпросната дума и установяваме че тя има аналози сред езиците от групата Х.
(Установяваме - това се прави чрез сравнение, именно на база фонетично сходство)
3. Тъй като народите, говорещи езиците от групата Х, живеят географски далече от нас, то думата е преминала в българския език чрез посредничеството на друг език, имал допир - пряк или косвен - със съответните народи. Кой е този език?
4. За всеки език, който подозираме, проверяваме (по същата методика) дали думата е негова и ако не е - откъде я е взел.
5. Тъй като думата не е засвидетелствана в автнетични прабългарски писания, но имаме сигурни данни, че и прабългарският език, и думата произлизат от групата Х, ако не докажем противното (т.е. че е донесена от друг), то следователно думата е и прабългарска.

Ключов елемент тук е познанието ни, че прабългарският език принадлежи към групата Х. Ако това ни познание е погрешно, няма да стигнем доникъде. Пример е тюркското тълкуване на Именника на българските ханове, където с предположението, че твирем е равнозначно с тюркското токуз, се появяват редица дупки в хронологията на Именника (което кара някои изследователи да обвиняват българите, че не знаели били историята, на която сами са били свидетели).

Няма друг начин освен звуковото сходство. Само че сравнението се извършва по строго определени правила, а не произволно. Правилата се наричат фонетични закони, съгласно които се изменят звуковете в историята на даден език. Например, старобългарската голяма носовка в новобългарски дава ъ, а в руски - у. И така, ако имаш думата къдри на български и кудри на руски, то следователно на старобългарски тя е била кондри. И наистина, тази дума е засвидетелствана в ръкописите.

Сега ще ти разтълкувам аналозите, които даваш:
княз - koenig. Старовисоконемската дума е kuning (думата е засвителствана в ръкописи, в противен случай се отбелязва със звездичка отпред). Това kuning на староанглийски дава cynning, а в новоанглийски - king. По някое време думата се заема от славяните за обозначаване на техните племенни вождове. В съответствие с фонетичните закони от онова време u преминава в ъ, in - в носово е, под въздействието на което g преминава в дз (III палатализация) и оттам в з. После ъ-то изпада, носовката се изчиства и ето ти я думата кнез на сръбски, князь на руски и оттам обратно в български, kniа,dz на полски и т.н.
Символично това се записва така: kuning > кънeндзь > княз. И трите фази са засвидетелствани в ръкописи.

ego - аз. На латински е-то е дълго. В много далечна епоха g преминава в з (асибилация на специфична индоевропейска съгласна) На славянска почва се появява едно j отпред (протеза). Дългото е става на ят, който под влиянието на предходния j става на чисто а още в праславянски. На български йотът изпада, в другите слав. езици изпада з-то.
Т.е. имаме: ego > ezu > jezu > jazъ > аз.

Обаче да пробваме с твирем - токуз:
Моско Москов в своето изследване на Именника прави следните разсъждения:
ако допуснем, че тюркското о дифтонгира във ви, к-то претърпява ротацизъм и става на р, наставката уз се заменя с ем, и т.н. Много станаха допусканията. Не би било зле, ако имаше още примери, които да доказват, че допусканията ни са правилни. Обаче за друго прабългарско числително М. М. прави съвсем други разсъждения, нямащи нищо общо с тези. За трето - трети и т.н. Е, ясно е, че в този случай няма връзка между твирем и токуз. Не можем да си измисляме отделни фонетични закони за всеки изолиран случай. Фонетичният закон или е универсален, или не е закон.
Иначе ще докажем че има връзка и между думата пай в бълг. и pay в кечуа.

А ако ти се струва, че примерите по-горе, които ти дадох, звучат също толкова измислено, мога да ти изсипя всички фонетични закони от балтославянската епоха насам (с много примери). А също и някои от по-съществените на германските езици.