Ако правим анализ на сегашния българския език по военни титли, ще открием, че кашата е пълна: генерал е от романски произход, полковник - от славянски (срв. пълчище), лейтенант, ефрейтор - от немски, редник - също от славянски, майор - от романски. Изводът ще бъде, ще българската военна система е изградена по подобие на други военни системи в Европа и са заети съответните думи.

А за произхода на дадена дума не се съди само по наличието й само в съседния й език от същата група. В сръбския език има и дума комшия - значи ли това че и тя е славянска?! Сръбският език не е съществувал през последните 1300 години зад дебели стени - и той е понесъл своята доза влияние, включително от прабългарите - Белград примерно доста време е бил българска крепост. За произхода на една дума от даден език са необходими много-много сравнения със сходни други от други езици, а и от познания по история - какви връзки са имали съответните народи по времето, когато една дума е преминала в друг език. Турският език е пълен със заемки от арабски, фарси, урду (последните два са от индо-иранската група на индоевропейското семейство), но много заемки от индоиранските езици се срещат и сред кавказките и памирските езици.

А иначе, лесно е да сложиш чертата и да кажеш "наличната информация не позволява да се прецени". Информацията я има, само че тя трябва да внимателно (много внимателно) да се анализира. А за да я анализираш, трябва да имаш познания. Аз понеже ги нямам наготово, ги черпя от другите.

За двойките думи (лош/зъл, здрав/читав и пр.) има две възможности:

1. И двете са славянски (доказателство: доста от тези двойки се срещат в сръбския език), но поради близост в значението, в повечето славянски езици едната е изчезнала. Но изниква въпросът: защо е запазена винаги само едната дума от двойката? Ако изчезването беше на база честота на употреба, би трябвало в около половината езици да изчезне едната дума, а в останалите - другата. А ако не е на база честота на употреба, тогава на каква база е?

2. Едната дума не е славянска. Това веднага обяснява липсата й в повечето слав. езици. Наличието й в сръбския се обяснява, че е заемка, пряка или косвена. Но щом не е славянска, тогава каква е? И как е стигнала до българския и сръбския език?

Тази тема ще ме накара да се заровя по-дълбоко както в славянските, така и в тюркските и в памирските езици. За това, разбира се, мога да съм ти само благодарен, защото така ще обогатя познанията си, дори и да опровергая собствената си теза.