Разликите са големи единствено между българския и останалите славянски езици, а не между всички поотделно. Причината е различният развой на българския език в сравнение с другите: българският език е изгубил напълно склонитбената система на имената: от старобългарските седем падежа съществителните пазят два - именителен и звателен, прилагателните - само именителния, личните местоимения - три (именителен, винителен, дателен). Обратно - останалите славянски езици са запазили напълно шест или всичките седем падежа (седмият падеж, изгубен в около половината славянски езици, е именно звателният). Българският език е развил определителен член - нещо, което не съществува в нито един друг славянски език (в говоримия горнолужишки език има предпоставен определителен член, калка от немски език, но това явление се отхвърля от книжовния език; освен това горнолужишки говорят около 400 хил. души, така че статистически е без значение). Българският език е запазил всичките пет старобългарски времена на глагола и е развил още четири; обратно, почти всички славянски езици са ги загубили, запазили са само две времена - сегашно и минало - и някаква форма на бъдеще, което не е така унифицирано като българското. Българският език е развил категорията преизказване, която е непозната като явление не само сред славянските езици, а въобще сред европейските.
Откъде идват тези разлики ли? Ами, никой не знае. Разликите между другите славянски езици са малко - различни наследници на праславянските фонеми, различна специфична употреба на падежите, различни думи за някои понятия. Единични езици пазят специфични праславянски явления, някои от тях вече загубени в старобългарския език: дългите гласни в чешки и словашки, тоналното ударение в сърбохърватски, съгласната s (дз) в полски и словашки, носови гласни в полски, гласната ы в руски и полски, двойствено число и супин в словенски.
Българският език е понесъл много по-голямо чуждоезиково влияние от който и да било друг славянски език. На първо място - това е езикът на прабългарите. Няма да спорим кои са те и откъде са дошли, но е факт: те са създали нашата държава и са я организирали, неминуемо са оставили много следи от себе си. На второ място - това са турците: петстотин години османско владичество не са минали току така. Турският език обаче не обяснява най-съществените особености на българския език - аналитизмът и преизказването - защото през XIV век те са били вече ако не твърдо установени, то в доста напредлнал стадий на развитие (истински определителен член употребява Йоан Екзарх още през Х век!). Освен прабългари и турци, през нашите земи са минали гърци, татари, кумани, печенези, латинци от Западна Европа по време на кръстоносните походи. Всичко това е оставило своите следи.

За мен обаче няма обяснение развоят към аналитизъм. Сръбският език - най-близкият ни и като лексика и като територия - е запазил напълно падежната си система. Гръцкият език също е синтетичен (употребяват се четири падежа: именителен, винителен, родителен, звателен). Румънският език е аналитичен, но той пък единствен от романските езици пази дателен падеж във функция на родителен, а и Румъния твърде дълго време е била българска територия, та влиянието ще да е по-скоро в обратна посока (задпоставеният определителен член например). Турският език е напълно различен в типологично отношение - той е аглутинативен, явление съвършено чуждо на всички индоевропейски езици. Следи от езика на траките нито в старо-, нито в среднобългарските паметници няма. Руският език е оказал голямо влияние през Възраждането, но само в областта на лексикологията. Остава едно неизвестно - прабългарският език.