Здравейте, лингвисти :)

От известно време наминавам към този клуб и ми правите впечатление на едно от малкото клубни братства, от които може наистина да се научи нещо интересно. Харесва ми, че мислите, преди да пишете тук, а често забелязвам и че някои от вас правят специално справки по речници и справочници, за да дадат мнение по някоя спорна тема. Всичко това ми изглежда много сериозно и, честно казано, радва ме, че има хора с такова отношение към езика!

Сега се включвам, за да изкажа мнението си по въпроса за кирилицата и латиницата. Значи, темата за официално въвеждане на латиницата като втора азбука, както и темата за подменяне на кирилицата с латиница, звучат толкова смешно и неаргументирано, че няма какво да се занимаваме с тях. Мисля, че мнението на огромната част от българите е ясно.

Обаче по въпроса за употребата на латиница, когато не може кирилица, има какво да се каже.

Приемам, че такава употреба ще съществува още дълго в необозримо далечното бъдеще, защото едва ли светът ще си мръдне пръста да направи нещо така, че да е удобно за нас - наистина ще има пишещи от Стокхолмската Градска библиотека или от някое подобно място, които няма да имат възможност да използват кирилица... Има куп сложни технически причини да не могат всички навсякъде да пишат спокойно на кирилица.

Това, върху което е хубаво да се помисли, е стандартизирането на употребата на латиницата за писане на български текстове. Според мен е недопустимо това, което се получава в момента, че всеки пише, както си иска (става по-трудно за четене), и в резултат хората започват да губят усета си към правописа на българския език. Според мен правописът не трябва да тежи и да бъде мразен от тези, които не го умеят, защото тогава те започват да си намират оправдания от типа "правописът всъщност не е нужен, той е нещо относително, формалност" и т.н. Правописът трябва да бъде нещо, което човек непрекъснато възприема с всеки текст, който чете, и постепенно трябва да започне да му идва естествено, а не да се чуди кое как се пише или пък направо да си перка през просото. И като види някоя неправилно написана дума, тя трябва да го дразни.

По тази причина мисля, че е необходимо в изписването на български текстове с латиница да има точно съответствие между кирилските и латинските букви (и буквосъчетания). Да се разберем - ще използваме ли Q за Я, или ще използваме JA. IA е недопустимо, тъй като в нашия език има думи, които се пишат с "иа". По същия начин можем да изписваме Ъ с английското Y, защото на U и на А си имаме съответствия. Това е и моето несъгласие с официалната система, по която транскрибирахме имената си в паспортите и личните карти - името на моя позната - Кръстева - на латиница се изписва "Krasteva" по тази система. Може би тогава нямахме друг избор, защото светът трябва все някак да чете имената ни, но когато става въпрос за договореност, която си е между нас и ние всички знаем кое на какво отговаря, тогава е друго нещо и имаме повече свобода.

По този начин се надявам, че ще успеем да запазим някакво отношение към правописа и у пишещите на латиница.

Мислите ли, че има шанс някога някоя комисия по нещо си да се заеме с този въпрос и да въведе приемлив стандарт? Защото сегашното положение може понякога да бъде наистина ugasiawaschto.

Поздрави,

Еовин