Какво от това, че хора са пели песни за народната любов и са си светили със свещи пред посолството на Либия? Дали тези песни са стигнали до затвора или пък там е станало по-светло? Извинете за патоса, но за кого всъщност са тези прояви? Защото нито либийците ще се трогнат, нито някой "навън" ще им обърне внимание, още по-малко някой "вътре"! Да не говорим за това, колко спокойно са си заспали участниците в бдението, точно така, както и тези, които са овластени да представляват и защищават интересите на всеки един от нас, с чиста съвест и съзнание за социална пълноценност. Отвратително чувство е безпомощността, но много по-лошо е да се организират и полагат безрезултатни усилия. Защото си получаваме измамното чувство за "изпълнен дълг" и си казваме, че сме направили, каквото сме могли ... Протестът на Вазовия Мунчо е много ефектен в роман на приключенията, но реално си е чист преразход на енергия /жизнена/!