"Според теб колко от тях са се обърнали към посолството ни за съдействие да напуснат Либия?..."



Тези 400 души Българи в Либия биха напуснали дипломатично странатa, ако българското правителство предприеме мерки за гарантиране за тяхната сигурност и гарантираше техните изходящи визи.

Не е ли лицемерие и перверзност да призоваваш българите, работещи в Либия, да напуснат страната, след като е ясно, че никой в България няма да си помръдне пръста да ги изведе при евентуален отказ от страна на либийските власти да им издадат изходна виза и недай си боже ги арестуват.

Как ще ги спасят, с тиха дипломация?

Не виждаш ли какъв е почерка през последните две правителства дори и на сегашното?

Защо отзоваха посланик в Либия, Кръстьо Илов?

Защо 6 месеца, докато либийскат полиция на спокойствие и със средновековни методи на инквиззиране изтръгваше „самопризнания”от беззащитните медицински сестри българските власти не изпращаха посланник?

Изпратиха за посланник Людмил Спасов едва след като бяха готови самопризнанията за да заяви с безогледен цинизъм:
"петимата български медици, които бяха задържани в Либия ще останат още седмица в ареста. Български граждани няма да пострадат от либийското следствие"

Говорителят на Външно министерство Радко Влайков ни заблуждаваше с не по-малка доза цинизъм, че задържаните български медсестри са само „свидетели” и няма повдигнато обвинение срещу тях.

Никой драги няма да си сложи главата в торбата и да тръгне демонстративно да напуска Либия, защото много добре знае, че няма да бъде защитен при евентуален проблем, защото така наречената "тиха дипломация" е станала вече част от държавната ни политика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите