|
Статия във вестник от 8 февруари
Преди 7 години, на 9 февруари 1999, либийските власти арестуваха няколко десетки медицински кадри работещи в педиатричната болница в Бенгази, сред които пет български медицински сестри и един палестински лекар.
Седем години по-късно, след като бяха измъчвани и осъдени на смърт, шест невинни жертви на наказание без престъпление отправят зов за помощ към международната общественост.
След като веднъж ги осъди на смърт, на 25 декември 2005 либийското правосъдие поиска да се образува ново дело, чийто изход е неизвестен. Вече е ясно, че се касае за политическа афера в разрез с нормите на правосъдието и заплашваща живота на шестима невинни.
Медицинските работници бяха обвинени в умишлено заразяване с вируса на СПИН на 426 деца. Обвинение, отхвърлено от експертизата на известни учени като професор Люк Монтание. Психологическите щети на такова страшно обвинение за хора, чието призвание е да лекуват болните, трудно могат да бъдат оценени. Но има и по-страшно – цялото обвинение почива върху признания, изтръгнати след изтезания, които са доказани от медицинската експертиза, поръчана от самите либийски власти. Тези доказателства бяха оставени без последствие.
Принудителните показания дадоха основание на либийския съд да осъди обвиняемите на смърт! Тази присъда е абсурдна. Медиците плащат за безотговорността на либийските длъжностни лица, отговарящи за санитарните условия, които изобщо не бяха преследвани. Кристияна, Валя, Валентина, Нася, Снежана и Ашраф са изкупителни жертви, чрез които властта иска да скрие от непокорното население в района на Бенгази тежкото санитарно състояние на педиатричната болница и на системата на здравеопазването като цяло. При това положение няма как да не говорим за взимане на заложници от самата либийска държава.
Либия e богата държава и няма никакво извинение за тези санитарни проблеми. С взимането на заложници, Либия е в силната позиция срещу България, която трудно мобилизира международното обществено мнение.
Правосъдието е в голяма опасност. Влиянието на политическата власт в тази афера е неоспоримо. Всички знаят, че българските медици са разменна монета за либийските власти, които искат да получат четири милиарда и триста милиона долара, за да компенсират един двоен дълг. Дългът към България, една от най-бедните страни в Европа, и компенсациите, които Либия трябваше да плати на семействата на жертвите от атентата в Локърби.
Този шантаж идва в момент, когато отварянето на либийската икономика е в напреднала фаза и заплахата от нов бойкот от страна на развитите страни е все по-малко вероятна. Реалността е, че САЩ, които следят все по-внимателно развитието на аферата, както и Европа желаят окончателното нормализиране на отношенията с Либия и процесът срещу медиците пречи на всички заинтересовани.
Този политически шантаж e с много измерения. Полковник Кадафи е изправен и пред вътрешни конфликти с противостоящи политически сили. Ще съумее ли либийското правосъдие да устои на политическите заповеди и на натиска на вътрешно-либийското обществено мнение и да отсъди справедливо?
Какво да се прави?
Преди всичко ние пледираме делото да бъде делокализирано, защо не в Триполи, и да се проведе в спокойна обстановка, необходима за работата на правосъдието.
Българските медици поискаха да бъдат освободени, за да се явят на новото дело като свободни граждани. Молбата им е напразна, тъй като в Либия не съществува адекватна процедура, за да се поиска прекратяване на мярката за временно задържане! В момента медицинските сестри са затворени единствено по усмотрение на затворническата администрация. Няма съдия, който да е компетентен да упражни контрол върху това лишаване от свобода. Ситуацията е недопустима. Най-малкото нещо би било да се даде възможност на невинните да се явят свободни пред съда, защото Касационният съд призна явните процедурни грешки на първия процес.
Но по-важните неща се разиграват на друг фронт: повече от всякога медиците се нуждаят от уравновесяване на силите между Либия и международната общност. За да се постигне това, има само един начин: мобилизация и ангажираност на световното обществено мнение. Изпращайки ясно послание за принципните въпроси, разграничавайки се от невъздържаната реторика срещу либийската страна, то може да помогне на дипломацията да ускори успешното разплитане на този нелек случай.
Седем години след неоснователния арест на медиците моментът е повече от всякога актуален да призовем към мобилизация на международната общественост. Нашето мълчание беше оглушително от 1999 до 2005. Парадоксално, но българските власти се «събудиха» чак след произнасянето на смъртната присъда през 2004. Българският народ е силно мобилизиран. Европейски адвокати помагат на защитата. Западните медии, в частност френските, разгласиха случая през ноември и декември миналата година. Едновременно с това европейската дипломация следи много внимателно досието и преговаря с либийските власти. Беше създаден специален фонд, за компенсация на страданията на семействата на жертвите. Франция предложи да помогне за подобряване на здравната система в района на Бенгази. Дипломацията действа. Преговорите са в ход. Толкова по-добре!
Но да не се заблуждаваме. Има голям риск мъките на невинните затворници да траят още дълго! Силно се опасяваме, че вниманието на международното обществено мнение може да отслабне, след като Дамоклевият меч на смъртната присъда бе, само временно, отклонен. Страхуваме се, че либийската страна е решена да увеличи мизата и поради това няма да бърза с решението.
Тези опасения се подхранват от много източници. Върховният съд на Либия съвсем наскоро публикува решението си от 25 декември и все още се очаква да бъде насрочено ново дело. Процесът е върнат при апелативния съд в Бенгази, същия, който веднъж осъди на смърт медиците през май 2004. Делото ще се проведе на място, където напрежението и болката на семействата на заразените деца, жертви на СПИН, ще тежи върху магистратите. В началото на януари, полковник Кадафи размаха пред камерите на Ал Джазира заплахата от нова смъртна присъда и обяви, че тя ще бъде приведена в изпълнение, ако съдът вземе такова решение на предстоящото дело!
В тази тъжна афера всички елементи са на лице, за да се мобилизира целият свят за освобождаването на невинните, както за Сафия Хюсеини и Амина Лавал в Нигерия, преди три години: има обвиняеми жени, медицински работници, има жертви деца, богатата на петрол Либия и ексцентричния й лидер Кадафи, излизането от изолация на тази страна, подложена на ембарго за тероризъм, България, бъдещ член на Европа, епидемия на СПИН…
Апелираме тържествено към българските власти да координират актьорите на международния протест и да се ангажират с всички средства, които едно такова дело изисква.
Убедени сме, че това е желанието и на всички българи. Хиляди наши сънародници се присъединиха към петицията на Заедно против смъртното наказание. Тя вече е преведена на 13 езика. В процес на създаване е международен комитет за подкрепа на медиците и се надяваме петицията бързо да събере 100 000 подписа, за да се окаже натиск над либийските власти.
За да отбележим този тъжен 9 февруари, призоваваме всички българи и граждани от целия свят да се съберат със запалени свещи пред либийските посолства, където и да се намират. Искаме канцелариите на всички държави да призоват либийските посланици, за да им известят за нетърпението и надеждата, с които международното обществено мнение очаква развръзката на това дело, което трае твърде дълго.
Дипломацията и международното обществено мнение, координирани от българските власти, трябва да действат заедно. Такава е цената за свободата на шестима невинни!
Адвокат Антоан Алексиев, защитник на медиците
Мишел Тоб, говорител на НПО Заедно против смъртното наказание
Алан Туре, вице-президент на съвета на областта Долна Нормандия
Лоран Поре, президент на асоциацията Балкан-Транзит
Адреси на подписката :
(на френски)
(на български, английски, немски, руски, испански, италиански и още 8 езика)
Превод Парижки Вести
Бележка на преводача: на 9 февруари преди 125 години умира Фьодор Достоевски, авторът на "Престъпление и наказание"
|
Наказание без престъпление в Либия
