Не се опитвам да защитам никого.Просто назовавам нещата с истинските им имена.От какъв зор да защитавам либийците или пък да нападам българските си колежки?Изкарвала съм си парите с труд и в Либия,и в Англия.По оцели нощи,когато ми тупаха краката от преумора след 13часов работен ден като лайнарка в Англия съм плакала с най-милиите си спомени за Либия и либийците,където съм се радвала на уважение като професионалист.От първият ден в Либия,където отидох без да знам дума английски и арабски,Хората намериха свои специалисти,които ни учеха не само как да работим с мед.апаратура,каквато тук не бяхме виждали,но и на езици и то с такова търпение,каквото нашият народ познава само по отношение на некадърните си управници.Всеки втори либиец владее някакъв чужд език.Обикновено военните и полицаите говорят руски,поради факта,че се обучават в бившите съветски републики.Медиците говорят абсолютно всички английски език+някакъв друг,в зависимост от страната,в която са завършили медицина като:полски,унгарски,сръбски,български,румънски и прочие.Нямам впечатление,че са прости хора.Напротив.Доста интелигентни хора,които умеят да се държат простовато,т.е.не наблягат на това виж ме кой съм,а са запазили традиция да не вирят нос,има родова йерархия,която стриктно спазват,обичат близките си и се грижат за тях.Имат пари.Пътуват по света.всичко,което ми хареса като мода,начин на живот го привнасят в страната си.Когато отидох 90г в третия свят разбрах за себе си две неща:1.че аз идвам от 33-ят свят.2.В личен аспект:"Ако има нещо сигурно в тоя живот,то е ,че няма нищо сигурно"Надявам се да си ме разбрал правилно. Вероятно си много млад и приемаш всички неща като чиста монета.Най-мръсното нещо са парите.Най-малкото,защото се пипат от много хора.