Пиша за да те подкрепя в острата ти реакция към нашето си, родно управление. Тук трябва да търсим корените на злото, което ни сполетя. Сигурна съм, че освен близките на петте, в ужас живеят и роднините на всички българи, които работят там, защото:
1. В момент, когато се говори за настроения в Либия срещу българи там, тук в България има дезинформация: министерството не отговаря на тревожни мейли, а какво остава само да инициира най-малкото "гореща телефонна линия";
2. Смъртната присъда на петте жени обедини нацията. Слава богу, колкото и жалко да е, поне нещастието може да ни обедини. Но дали точно тази концентрация не се използва от "отговрони лица", за да не се засягат въпроси изобщо за сигурността на българите в чужбина и в частност в Либия;
3. Трудно ми е да повярвам, че "всички правят така", т.е. в такива ( аз ги определям като кризисни ) моменти Държавата да не знае кои, колко и къде точно са нейните граждани. Че няма инструмент, с който да се изиска информация. Не вярвам!!!!
4. Дали всъщност "отговорните лица" не са прави, че трябва да сме по-кротки, защото.... в Либия има нелегално работещи българи, неволни нарушители на Либийските закони, които са заложници на желанието за по-добър живот и престъпното поведение на БЪЛГАРСКИ "бизнесмени" и БЪЛГАРСКИ "отговорни лица"? Какво става или може да стане с тях?
5. Дали няма да има и други жертви на чиновническа глупост, алчност и недобросъвестност?

Говори се, говори се, говори се... слухове, коментари и нищо конкретно. Ако има нещо то по-скоро прилича на приказки като към малоумници: с лек и плавен тон, без конкретика. Докога!!!

Рядко пиша във форумите, но с интерес ги следя...това като извинение, ако постинга ми Ви се стори малко объркан...

От месеци живея във кошмар. Задавам си въпроси, на които явно трудно мога да намеря сама отговор. Затова си позволих да разширя темата и недоволството ти и да задам тук публично горните въпросите.