|
Ето я и поредната излагация на България. Ето го и поредния факт, които доказва що за свинщина цари в родната ни страна. Наистина ми омръзна да гледам как всеки, които се е докопал до малко власт се превръща в долен вид пиявица, която безразсъдно смуче докато се пукне. Омръзна ми да гледам тази пародия, която ме заобикаля. Всеки си трае докато не се случи някаква размирица, надига глава малко за види какво става, изквичава и отново свежда глава към помията, защото си е свикнал вече. И след време дори не помни защо преди малко си е вдигал главата. Бих оприличил това също и на мравуняк - когато някои смачка няколко мравки, другите се разпръскват, наблюдава се раздвижване и след това всички отново се връщат на работата си. Питам се какво още трябва да стане, че да се усетим малко. Що за трагедия трябва да ни сполети ? То не бяха дечица, загинали заради блъсканица в дискотека или заради глупостта на техните учители при нещастен случай, то не бяха войници загинали в Ирак, то не бяха катастрофи по пътищата с жертви колкото за война. И какво ли още не. Примери бол, само дето са на достатъчно разстояние във времето, че да може лесно да се забравят. И така ще е, докато мръсни чревоугодници и меркантилни тъпанари ни управляват. Против тях трябва да протестираме, против тях трябва да гласуваме, защото те ни докараха до тази ситуация. Либийците просто гледат да се възползват от нея, защото са хитри и не са чак такива фанатизирани копелета за каквито ги мислим. Такива са по-голямата част, която бива използвана за пропаганда, но тук са намесени не лично граждански, а чисто национални интереси. Интереси не само на Либия, но и на цялата арабска общност. Защото за тях сега ние сме на страната на врага, пък и без това са ни длъжници. Защо да не се използва и това? Причините може да са всякакви, но не и фанатична убеденост за вината на българите. И това не съм аз най-умния, за да го видя. Виждат го онези прасета управляващи, виждат го, но крият и ръсят долни лъжи. Гледат как да протакат нещата, дори гледат как да намажат от ситуацията. И ще ми се правят на загрижени. Сега се сетиха на наемат лични адвокати на всеки и да молят на колене другите държави, особено сладкия голям гъз Америка, които много обичат да ближат. После ще разправят, че били направили всичко възможно, но не зависело от тях. Спаха 5 години и едва ли не мислеха, че българите наистина са виновни. Чак накрая се сетиха да викат експерти и професори разни, а не още в началото, когато още не се беше раздуло. Имаха време либийските управляващи 5 години да убедят своите хора във вината на българите, да донагласят нещата в своя полза и да измислят как да бъдат поредните, които прекарват България . Лошото е, че не биха могли да ни прекарат така, ако нямаха яростната и самоотвержена подкрепа на нашите славни политици. Те сами си набутаха динамит в гъза и дадоха клечката на либийците. Сега като гърмят обвиняват тях. И разбира се вниманието на народа трябва да се отклони, затова е лесно да се каже, че арабите са заслепени от вярата кучета, които избиват просто за удоволствие, че те са лошите, а ние добрите. Но така е било и така ще бъде, докато нищо не остане от нашето българско достойнство, докато и последните следи от сила на духа и борбеност се заличат. Тогава ще умрем като народ, тогава самите ние ще постигнем с нас, това, което турците за 5 века не можаха да постигнат. Тогава ще се изплюем на великата ни история и ще се превърнем в мазни пълзящи червей. Но на кой ли му пука, всеки гледа да прокопса по нещо, пък да става каквото ще. Трагедия ни трябва на нас, а не думи и обещания, трагедия, омраза и смърт, защото всичко друго се провали, защото нищо друго не можа да ни накара да се замислим за повече от пет минути за начина ни на живот. Защото сега не е по-ралзично от турското робство, дори е по-зле, защото сме роби сами на себе си. Сами сме се затворили в килии и сме хвърлили ключа далеч. Преди поне е имало ясно дефиниран противник, а сега противниците сме ние, но е по-лесно да обвиним другите, и да бягаме до последно. Жалко за изкупителните жертви, но няма да са последните, защото лошото тепърва предстои. Искрено се надявам на това, искрено се надявам на катарзиса, които се очертава да преживеем, защото размине ли ни се, ни очаква съдба, много по-жестока от разстрел. Ще бъдем просто купчина протеини, които се движат съгласно физичните закони, и чието мнение не се различава по важност от това ни гнил горски пън. Натам сме се запътили, към съществуването, не към живота.
|
Що за народ сме?!
