Грахче, виж сега, тук девойки рядко идват, Файтър се заседяваше, но и тя си намери нови местенца. Затова ще се опитам да не те изгоня... Ще кажа само нещо за опита ти да подскажеш на читателите си кое е най-важното. Много банално е противоречието мускули - мозък. В него аз откривам много от т.нар. комплексираност, отколкото в пълното отдаване на едното и на другото. Това са несравними неща, защото мускулите са измерими и абсолютни, а качествата на ума - неизмерими и относителни. Нищо не може да ме убеди, че сътвореното от мозъка живее по-дълго, то си е толкова тленно по своему, колкото и влакната... Каква полза имам от това, че някой ще си спомня името ми, докато чете моя книга, щом АЗ няма да узная това? Аз лично не търся такава нетленност. Смисълът на всичко, което правим, на всяка страст, на която се отдаваме, не е в постигане на вечност, а в удовлетворението на момента. Тялото има значение, докато е топло и можеш да го пипнеш, думата - докато звучи, написаното - докато го помниш. Нищо не остава за после, колкото и да се опитваме да си го запазим, да си го сложим в бурканче, защото няма после. Как ти звучи това?