В края на 2001 година забелязах, че нещо не е наред с дишането ми но точно какво и следствие на какъв фактор можех само и единствено да гадая. Имах усещането, че не поемам въздух на пълни обороти и като че ли дишам в силно разредена атмосфера. През цялата 2002 година процесът бавно но сигурно се усилваше, като към края на годината положението започваше да става вече наистина сериозно - налагаше се поне два пъти седмично вечерно време да изпълнявам специални дихателни процедури на открито, за да възвърна за определен период от време способността на организмът си да диша нормално. През 2003 година продължавах да не обръщам внимание на проблемът и в края на годината положението вече беше направо катастрофално до степен, в която нямаше възможен начин създадената опасна ситуация да бъде игнорирана. Почти всяка вечер прекарвах час и половина-два на чист въздух и изпълнявах специални дихателни процедури включващи задържане на въздух над минути и половина, дълбоко дишане, набиране на лост със синхронизирано вдишване и издишване. Сутрин се събуждах усещайки кислородната недостатъчност - колкото и да вдишвах/издишвах въздух дробовете ми просто поемаха една малка част от него! Понякога поемаха повече въздух, друг път количеството беше толкова недостатъчно, че просто не можех нито да тренирам нито даже да мисля пълноценно - усещах как интелектуалното ми ниво се връща в ранното детство следствие острият кислороден недостиг в кръвта… В началото на 2004 година тренировките вече станаха почти невъзможни, наситената с ярост огнена фигура тренираща зверски с пот и кръв беше заприличала на развалена машина подобно на Терминатора на края на филмът. В залата представлявах бледа сянка на това, което бях като сила и интензитет през последните години.
Отначало смятах, че проблемът идва от неправилното дишане по време на сериите, но това се оказа само част от причините довели до катастрофалното положение в края на 2003 година. Става въпрос са един много по-прост пропуск, едно наглед незначително нарушение, което обаче провеждано системно през годините можеше да доведе направо до фатален резултат - къпане с гореща вода преди тренировка! Поради спецификата на месечната/седмичната/дневната програма, в рамките на един обикновен ден са наблъскани задачи, които принципно се изпълняват от обикновен човек поне за една седмица време. Това означава максимална координация и централизация, които могат да се постигнат само с много добро планиране, но както са самото планиране, така и за решаването на отделните разнородни задачи и необходима превъзходна умствена и физическа форма, която може да се придобие само със сериозен спорт. През последните 4 години тренировки успях да изчистя повече от 24 килограма и в много по-голяма степен заприличах на манекен отколкото на фитнес-културист, освен това следствие повишеният тренировъчен интензитет и включването на регулираща кислородният дълг аеробна част след силовите упражнения, успях да постигна освен физическа и известна умствена форма, която доведе до рязко покачване освен на физическото и на финансовото ми здраве. Но в наблъсканата със задачи дневна програма непрекъснато главно поради изключително остра липса на време се допускаше една и съща грешка - зададено рано сутрин къпане преди тренировка. Когато трябва да подписвате договор или да сключвате сделка в ранният следобед вие трябва да сте изрядни във всяко едно отношение - това означава най-вече перфектен външен вид и изключително изострено внимание. Тези две неща се постигат най-вече с интензивни и динамични сутрешни тренировки, в които се изгарят излишните мазнини, уравновесява се кислородният баланс оттам и умствената форма и психиката се стабилизират след десетки тонове желязо в залата. Вън от съмнение след тренировката следва леден душ, който допълнително спомага постигането на перфектна физическа и умствена форма, но преди тренировка? Не може човек да отиде във фитнес залата сутрин рано сънен, немит и в сравнително неугледен външен вид, а след тренировката в рамките на половин час да блесне облякъл стройната си физика в костюм на фона на това, което е бил няколко часа назад със съненият поглед и анцугът в залата. Точно поради тази причина години наред програмирах основното изкъпване рано сутрин между 6 и 8 часа точно преди тренировките, за да постигна някакъв по-висок тонус още преди интензивната тренировка и вредните резултати не закъсняха. Непосредствено преди тежките базови упражнения, някои от които се правят със 120-130 кг щанги сърцето се натоварва с горещият после леден душ и влиза възбудено по време на тренировката още преди да е изпитало многотонните натоварвания в продължение на час-час и половина. Освен това горещата пара под душът също нанася своята вреда като стеснява кръвоносните съдове на дробовете, което неминуемо дава отражение на правилното дишане по време на упражненията, някои от които в пирамидална структура с убийствен интензитет 10-15 секунди почивка между сериите. С течение на времето в резултат на системното разстройване дейността на сърцето и дробовете преди тренировки се стигна до цялостно разстройване на кардиодихателният процес следствие на което тренировъчният процес беше почти блокиран.
Когато осъзнах, че причината се корени не в дробовете а в сърцето и е резултат на системно къпане с гореща вода преди тренировка може би беше последният момент, в който можеше да се направи нещо преди да вляза в болница. Веднага спрях къпането непосредствено преди тренировка(4-6 часа), намалих двойно обемът на тренировките в упражнения и намалих с една трета седмичните тренировки - примерно от 5 на 3 тренировки седмично. Освен това намалих убийственият интензитет, който се измерваше обикновено с 30-40 секундни почивки между сериите - и без това разстроеният организъм вече не можеше да понася такива щурмови натоварвания. Успоредно с това започнах да консумирам по един шоколад преди тренировка и забележете изпушвах по половин цигара след него преди да вляза в залата. Бил съм пушач точно две години и отдавна съм спрял вредните за здравето цигари, но в случая те изпълняват ролята на стабилизатор въздействайки върху никотиновите рецептори на сърцето. Само в разстояние на една седмица успях да си възвърна нормалното дишане и направо се преродих! Разстройството на кардиодихателният процес рецидивира един единствен път, когато отидох на тренировка зимата облечен с дебело поло и балтон. От тогава насам вече почти половин година нямам никакъв проблем с дишането и даже трябва да отбележа, че първите месеци физическата ми форма определено се подобри. Вярно е, че не можах да подобря рекордът си от 110 кг от лежанка постигнат есента на 2003 година в условия на затруднено дишане, но като цяло плътността на тренировъчният процес и качеството на мускулатурата определено се повишиха. И най-важното - успях да реша здравният си проблем без никаква хоспитализация и употреба на вредни лекарствени медикаменти.
|