Че е важна генетиката, важна е, ама природата ти е дала нещо, за което трябва да се грижиш и да доусъвършенстваш. Затова и да не ти е добра генетиката, пак можеш да направиш нещо добро.

И аз се чудех, как така другите в залата имат добри рамена, пък аз - не! И когато рамената ми се показаха, си дадох сметка, че всъщност интуитивно съм наблегнал на вдигането зад врат (от седеж) и страничните вдигания с по-леки дъмбели до парене в рамото. Поне за моята структура (фина костна система и бърз метаболизъм) тези неща дадоха много бърз резултат. Вдигането зад врат го правя в 8 - 10 серии, като само една, обикновено третата, правя с 85-90% от максималната за мен тежест и задължителен помощник зад гърба. Останалите серии са с по-човешки тежести, които ми позволяват да правя по 8-10 повторения. Спирам с това упражнение едва когато усетя, че съм изцедил силата от рамото. Правя след това последователно вдигане на лява и дясна ръка с дъмбел напред(3-4 серии) и преминавам към страничното вдигане на дъмбели от стоеж, за което ти споменах. Тежестта е около 50% от максималната, не повече! Първо, защото рамото ми вече е размазано от предните упражнения, и второ - защото няма никакъв смисъл да си кривиш цялото тяло само и само да повдигнеш проклетите железа. Виждал съм много варианти на това упражнение, но поне при мен, резултат даде вариантът със съвсем лекото присвиване от лактите (навътре или напред - не знам как да го кажа) и бавното вдигане встрани и нагоре до хоризонтално положение. След това отново бавно надолу, като тъпият ъгълът в лактите остава постоянен. Така чувстваш натоварването на вече изтощеното рамо и при движението нагоре, и при движението надолу. Три серии са достатъчни - рамото направо се изпържва и видимо набъбва.

Ако искаш да ползваш момента, че кръвта ти обилно е наситила областта, направи и 3 серийки за задно рамо. Добър ефект дава едно малко известно упражнение. То е вариант на издърпването на дъмбели нагоре и встрани от 45-градусова лежанка, на която си легнал по корем. Опирам задника си на стената, а стъпалата си раздалечавам едно от друго на около 30 sm, също толкова и от стената (за опора). Гледам да имам огледало отпред и(или) встрани, за да мога да улуча 45-те градуса наклон на тялото си от кръста. Отпускам дъмбелите надолу и бързо, но не експлозивно, ги издърпвам нагоре и встрани, като присвивам от лактите. Спускането е бавно. Не използвай големи тежести - движенията не са качествени и правилно можеш да направиш само 4-5 повторения. ...Каква е разликата между това и излягането върху лежанката ли? Ами просто гръдната мускулатура не се притиска в нищо и това дава по-пълна амплитуда на движението. Пробвай и ще усетиш разликата.

И пак, за да използваш намалението, че кръвта е в тази област, можеш да продължиш тренировката с малко трапец. Предното упражнение е подходящ преход към трапеца. Повдигането и отпускането на рамената с тежки дъмбели в ръцете е много хубаво нещо, но можеш да пробваш да го замениш с машината за прасци. Зареждаш голяма тежест на машината за прасци (тази, дето се вдига с рамена) и вместо да пружинираш с краката, вдигаш с рамената. Тъй като е машина, движението е по-чисто и можеш да пробваш с огромна тежест. Опасност от травми няма.

А това дали да тренираш трапец въобще, е доста резонно като въпрос, защото ако рамената ти не са добре изразени, един голям и изпъкнал трапец прави изгледа на рамената още по-лош. Ако наистина рамото ти не е все още откроено, по-добре тренирай трапец по-рядко.

...Басси! Колко нещо съм изписал.

P.S. Пак ти казвам, тези неща подействаха добре при мен. За теб механизмът може да се окаже по-друг или даже съвсем друг. ...Важното е да ти е кеф!



Живеем твърде малко, за да си позволим лукса да не бъдем големи!