|
Наименованието на тези вещества идва от техният химичен състав: "въгле" (водород) - "хидрати" (вода). Те се разделят на прости - "моно" и олигозахариди. С простото название захари и сложни въглехидрати полизахариди - нишесте (скорбяла), целулоза и гликоген.
Простите въглехидрати са градивни структури за сложните въглеводороди. Тялото разгражда полизахаридите до монозахариди и тогава по-голямата част от тях биват складирани под формата на гликоген в черният дроб за резервен енергиен източник. Другата част попълва нивото на кръвната захар, а остатъците биват превръщани в мазнини за евентуално резервно използване на енергия. Поради огромната важност на всеки един от простите въглехидрати за правилното културистично хранене, ще разгледаме кратките им характеристики и начинът, по който взимат участие в обмяната на вещества.
Гликозата или грозднената захар след попадането й в храносмилателния апарат не се разгражда, а бързо се резорбира и се включва в състава на кръвта. Част от нея по-нататък се насочва към черния дроб и се използва за синтез на чернодробен гликоген, а останалата се транспортира до клетките на различните тъкани, където или се преобразува в резервен мускулен гликоген, или участва в освобождаващи енергия биохимични реакции. Тези реакции, десетина на брой, имат за краен продукт млечната киселина - при анаеробното разграждане (процесът се нарича гликоза), и водата и въгледвуокиса - при разграждане в аеробни условия (т. нар. пентозен цикъл). Втората от схемите е по-икономична, но при краткотрайна интензивна работа има ограничено значение поради недостатъчния приток на кислород в организма. Кои са особенностите на включващите гликозата обменни процеси, които трябва да се имат предвид от занимаващия се с културизъм? Да се спрем на трите най-важни:
Първо, ако енергийните нужди в момента са малки, а гликогеновите запаси са попълнени (което е налице при недостатъчно висока двигателна активност), неизползваната част от гликозата не се изхвърля от организма, нито е възможно да бъде неутрализирана по някакъв начин, а се преработва от черния дроб в мазнини и се складира в мастните депа - нещо, което амбициозният културист не бива да допуска и трябва или да увеличи тренировъчното си натоварване, или да намали консумацията на въглехидрати.
Второ. При усилена физическа дейност, каквато е културистичната тренировка, дори при наличие на гликоза в кръвта по-икономично е организмът да предпочете гликогена. Това, от което се нуждае един културист, следователно е правилно и достатъчно да "зареди" подлежащите на натоварване мускули с гликоген през възтановителния период, а не да следва съветите на трениращи други (аеробни) дисциплини спортисти и да се "тъпче" с гликоза преди и по време на тренировката с цел да обезпечи достатъчно енергия за провеждането й.
Трето. Еднократно приемане на голямо количество гликоза води до надхвърляне на прага на поносимостта й в кръвта, което излишно натоварва някои функционални органи.
Фруктозата или плодовата захар се среща в плодовете и в пчелния мед. В биоенергитичните процеси се включва по подобен на гликозата начин.
По-икономично е обаче някои междинни метаболитни продукти да бъдат синтезирани директно от фруктоза, от колкото от гликоза, и тази е причината, поради която всички известни културисти обилно включват в сутрешното си меню плодове. Трябва да обърнем внимание обаче, че при продължителни аеробни натоварвания това преимущество отпада и по-ефикасен енергиен източник при тях е гликозата. И накрая още едно друго ценно свойство на фруктозата я прави ценен елемент на диатичното хранене - тя е доста по-сладка (около два пъти) от обикновената захар, т. е. използвайки я заподслаждане, количеството на приетите в организма въглехидрати, а оттам и енергийната стойност могат да бъдат значнително намалени.
Галактозата е съставна част на млечната захар (лактозата). Тя най-бързо от всички монозахариди фосфорилира и преминава в кръвта, но това й ценно преимущество в спортната практика остава неизползвано, тъй като тя почти не се среща в свободно състояние.
Захарозата или обикновенната захар е, колкото полезен хранителен продукт, толкова и "бич" на високоциливизованите страни. Тя е един от главните фактори, на които се дължат неестетичното затлъстяване, сърдечно-съдовите заболявания, зъбният кариес и т.н. Състои се от гликоза и фруктоза, които в стомашно-чревния тракт хидролизират в отделни субстанции и се усвояват по описание по-горе начини. Културистът трябва силно да ограничини консумацията на захар в дневния си порцион, особено през състезателния период, като покрива нуждите си от въглехидрати с плодове, диетични компоти и на някои етапи - дори само със захарин и сорбит. Силната воля играе при това решаващо значение. За предпочитане пред обикновената "бяла" захар е кафявата, нерафирираната захар, но и тя като фруктозата не се продава на пазара, въпреки че е обикновен междинен продукт на захарното производство.
Малтозата не се среща свободно в природата. Продукт е на хидролитното разпадане на нишестето и гликогена. Набавя се в организма от нишестето в зърнените храни и техните продукти. В чревния тракт се разпада и гликоза.
Лактозата или млечната захар се сустои от гликоза и галактоза. Главен неин източник е млякото - прясно и кисело. Разгражда се хидрологично в чревния тракт.
Нишестето или скорбялата заедно с обикновената захар е основният източник на въглехидрати в организма. Най-разпространеният полизахарид. Консумира се предимно във вид на тестени произведения, в които съдържанието му е 40-50%. Сравнително големи по обем, тестените храни запълват стомаха и създават чувството за ситост, което заедно с приятния им вкус прави трудно намирането на тояната мярка на консумирането им от занимаващия се с културизъм.
Не бива да се забравя още, че освен че влошава енергийния баланс, голямото количество тестени храни механически механически разтяга коремната стена и допринася за неестетичната фигура. Нишестето се състои от огромен брой гликозни молекули и при хидролизирането в храносмилателния апарат се разгражда постепенно до създаващата го гликоза.
Гликогенът или животинското нишесте се съдържа в мускулите и черния дроб на живите организми. Консумиран, гликогенът не се превръща директно отново в гликоген, а хидролизира в гликоза, която няма никакви привилегии относно по-нататъшните се превръщания. И тъй като количеството му в храната в сравнение с количеството на другите въглехидрати е нищожно, участието му в енергийния бланс е слабо изразено.
Целулозата е съставена от гликозни отпадъци. Тя е трудно смилаема, слабо се усвоява от човешкия организъм и не влияе на енергийния баланс. Необходимо е все пак консумирането й в известна степен, тъй като усилва перисталтиката на тънките черва.
BEST OF LUCK:Velizar Simeonov
|
Въглехидрати ГЛИКОГЕН,ГЛЮКОЗА,МОНО- И ПОЛИЗАХАРИДИ
(ONE from many)
