Така, продължение към вчерашното.
Значи противниковата конница атакува, нашите стрелци им нанасят загубии и рарзреждат строя им, копиеносците ги спират, конницата ни контраатакува. Контраатакува само част от нашата конница, защото и техните първи атаки са само с част от конницата,, а не с главните сили. Въпроса е да утраем докато главните им сили влязат в боя. Когато главните им сили влязат в бой, трябва да удържим удара им. И да контраатакуваме с главните сили на нашата конница. А може, ако терена позволява, главните сили на нашатъа конница да не чакат на място а да извършат скрит обход, като се прикриват зад гънките на месността и да атакуват изненнадващо противниковите главни сили във фланг или тил...
По-нататък мога да намеря и описания на интересни сражения, които да илюстрират гореказаното.

За лъковете. Много е просто.
Първо -- в степите, на открития терен е важно да се използват максимално далейкобойни лъкове. Понеже противника се вижда от далеч и от далеч ни вижда.

Второ -- тъй като степните жители воюват на кон, им се налага да усвоят до съвършенство стрелбата от движение.

Трето. Тъй като в степите е липсвал подходящ материал за лъкове, се е налагало да се усъвършенства самата конструкция на лъка. ако европейците използват прости лъкове от висококачествен материал с подходяща дължина, то степняците използват сравнително къси парчета дърво(по-дълги не се намира) но техните лъкове са сложни, съставени от пластове дърво и рог, със специални налкладки... Накратко -- много по-съвършена конструкция, която, при набавяне на качествени материали дава невероятни резултати.

И четвърто -- в бита на конните народи, ловът заема доста голямо място, а се ловува с лък и стрели. Тоест -- това си е една добра тренировка. Докато уседналите земеделци по другите краища простои нямат достатъчно свободо време, за да тренират. И затова не могат да се мерят със степните стрелци.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите