Ами нали казвам -- ако действаш в степи,то трябва да развиваш именно тези видове войски -- лека и тежка конница.
Но да предположим, че си владетел на царство, разположено на границата със степите и степните "рицари на късмета", те навестяват често. Предполагаме същч, че в твоята държава болшинството от населението са земеделци. Това, с какво се прехранва населението е много важно -- за да създадеш многобройна конница, е необходимо голяма част от населението да се занимава с номадско животновъдство -- иначе няма начин.
Ако подавляващата част от населението са земеделци, то тогава броят на отглежданите коне е малък и по-голяма част от армията ще е пехотна. Конницата ще е сравнително малка част.
Значи -- лека конница, така и така ще ти трябва -- ако нямаш лека конница, то вражеските леки конници просто ще заобикалят отдалеч твоята пехота и тежка конница и после ще си грабят на воля из земите ти. Само друга лека конница може да им попречи.
Тука има различни варианти как да се сдобиеш с лека конница:
1. Привличаш като съюзници част от степните племена и те ти осигуряват лека конница. Така е правил киевския княз Светослав, когато воюва срещу хазарите,пък и не само срещу тях - наема разни унгарци и печенеги.
2. Вземаш на служба част от степните племена -- даваш им земя, където да се заселят, а те в замяна изпращат отряди, които да ти служат. Тоя варианте е по-добър отколкото първия. Така са правели примерно поляци и литовци, кото взимат по тоя начин на слуба татари, за да ги пазят пак от татарската лека конница
3. Създаваш собствена лека конница, като задължаваш част от благородниците да служат в леката кавалерия. Така примерно са възникнали унгарските хусари, а по-късно тая практика е възприета и от поляци и хървати. Вярно, полските хусари са по-скоро средна конница, но освен тях има и по-леко въоръжени конници, т.нар. "панцирни".
4. Създаваш собствена лека конница, като в определени "войнишки" села освобождаваш населението от данъци, в замяна на военна служба. И може и да им дадеш малко земя, та със доходите от нея да могат да поддържат коне. Разбираш ли -- проблемът е, че в земеделски общества се налага да се изхранват конете със зърно, а конят яде доста, затова и доста зърно трябва да се отгледа. А тогавашните методи на производство са по-примитивни и затова само заможни земеделци могат да си позволят гледането на коне. В случая просто създаваш една селска средна класа. В България преди турското завоевание е имало такива "войнишки" села. Всъщност принципа е взет от ромейските "стратиоти". по подобен начин е била организирана конницата и във Влачкото княжество -- села от така наречениет "калараши" - това са им конниците (и вероятно много от тях са били българи).
5. Наемаш наемници.

И така, по някакъв начин си създал лека конница. тука има още един специфичен момент. Ако си взел на служба номадски народи, то те ще си отглеждат конете по номадски начин, тоест -- само на паша. Такива коне не са особено силни, но са доста издръжливи. Ако конницата ти е съставена от земеделци, които си отглеждат конете със зърно, то техните коне са по-силни, по-бързи на къси разстоияния, но на дълги разстояния изостават от степните коне. Конница от степни коне има предимство в подвижност извън бойното поле. Да я кажем -- стратегическа подвижност.
Конница с коне гледани на зърно има предимство в ударна мощ и в подвижност на самото бойно поле -- тоест тактическа подвижност.
Освен това коне гледани на зърно, могат да действат през цялата година почти по еднакъв начин, а степните коне са най-силни през лятото и ранната есен. През зимата и ранна пролет степните коне са слаби и бавни.

Въоръжението на леката ти конница, то се знае, трябва да включва лъкове, както и въоръжение за близък бой -- копия, саби, боздугани. Не е зле да носят и някакви доспехи, достатъчно леки, но осигуряващи защита от стрели и даващи известно предимство в ръкопашния бой.

До тук за сега с леката конница.
Тежка конница не е зле също да имаш, ще я използваш като ударен юмрук.
Набирането на тежката конница става по начините описани в точка 3 и 4. В случай, че противникът ти е от степни племена, с голям брой конни стрелци, задължително е да за защитиш и хорат и конете с броня, която да пази от стрели.

Предполага се обаче, че щом си в земеделско общество, основната част от войската ти е пехота. Пита се какво ще я правим.
Ами най-доброто, което можеш да направиш, е да въоръжиш по-голямата част от тях с далекобойно оръжие -- лъкове или арбалети. Но по-добре арбалети, защото все едно -- по-добри лъкове от тези на степните народи няма да намериш, нмито по-добри стрелци с лък, докато арбалетите, ако не по скорострелност, то по далекобойност спокойно могат да си съперничат с лъковете не степните народи, а по пробивна сила го превъзхождат. Недостатъкът от скорострелност ще компенсираш с големия брой на стрелците. Освен това трябва да ги защитиш. От обстрел ги защитаваш с доспехи, но все пак имай предвид, че те не могат да носят много броня, а също така и с големи щитове, почти цял ръст високи, които се носят в каруци. От непосредствена атака ги защитават отряди пиконосци, въоръжени с дълги -- 5-6, че и повече метра пики.

Освен войски обаче, ще ти трябват и укрепления. Като под укрепления се разбират не само крепости, но и специално подготвени и направени непроходими гранични ивици, така че да се намалят местата, от където вражеските конници могат да нахлуят. Съответно тия граници се охраняват от специални отряди лека конница, а не е зле да имаш и разузнаване сред степните племена, което да те предупреди овреме за подготвящата се "визита".
И така "гостите" пристигат. Предполагаме, че си узнал навреме и си успял да събереш войските си. Или поне да започнеш събирането им достатъчно рано. Значи, тези леки конници, с които разполагаш, имат за задача да задържат вражеското настъпление, това едно и второ -- имат за задача непрекъснато да те осведомяват за движението на вражеските отряди, които могат лесно да"изчезнат" възползвайки се от предимството си в подвижност. И после да ги "намериш" дълбоко в тила на твоите войски, докато разграбват страната ти. И така, леките ти отряди следят противника, като унищожават по-слабите вражески отряди и задържат по-силните, но без да се обвързват в сериозен бой -- удряш и бягаш. Постепенно, с пристигане на другите ти отряди лека конница, тези удари стават по-силни, като стремежът е, нанасяйки удар, да принудиш противника да те преследва в посока, която на теб ти е изгодна. Тоест -- към твоите главни сили. Които са пехотата ти и тежката конница. Впрочем, ако добре си се подготвил за отбрана и си реагирал навреме, вероятно противника така и така ще трябва да се справи с главните ти сили, защото няма да има от къде да ги заобиколи(ако не си реагирал навреме, хич няма да се занимава с главните ти сили, ами ще пръсне леката си конница да граби страната, а твойте главни сили, като твърде бавни, няма да могат да попречат въобще.)
И така твоите главни сила се срещат с главните сили на противника. Добер е да подбереш мястото, на което ще ги срещнеш така, че местността да ти дава предимства. Например може да разположиш пехотата си на верига хълмове, така че хем да могат да стрелят по-надалеч, хем да е по-трудно да бъдат атакувани отблизо. Някое блато, река, хълм или гора може да защити единия ти фланг и дапозволи да прехвърлиш повече войска на другия фланг. Ако няма подходящи блата, реки,гори и хълмове, правиш искуствени препиятствия -- ровове, огради от колове, струпани на едно каруци и т.н... Може да се опиташ да ги спреш на бродовете на някоя широка и дълбока река. Ако ги хванеш на бродовете е най-добре -- доакто се опитват да пресекат реката, те ще понасят огромни загуби от твоите стрелци, а даже да премината на едно място, веднага след преминаването, както са скупчени на едно, ще са идеална цел за удара на твоята тежка конница.

Ако обаче не се биете на бродове, а на открито поле, то тогава разполагаш отрядите си от стрелци и копиеносци смесено в една линия. Ако местността защититава единия ти фланг, то оставяш на него малкко конница, за провеждане на контраатки, а основната маса конница съсредоточаваш на другия. Пак за контраатаки, като е добре да я укриеш някъде -- зад гора или хълм. Обинковено трябва да се отделя особено внимание на левия фланг, тъй като сред степните народи левия фланг е любима цел за атаки. Това се обяснява просто -- за конния стрелец е най-удобно да стреля наляво, затова вражеските степните конни стрелци се стремят с десния си фланг да обкръжат противниковия ляв, при което максимален брой стрелци могат да стрелят по войските от обкръжения ляв фланг. Затова трябва да осигуриш допълнителна защита на левия си фланг , с отряди конница и копиеносци.
И така -- противниковата лека конница атакува твоите войски, обсипвайки ги отдалече със стрели. Ако първият обстрел е успешен,те ще атакуват отблизо с копия и саби, ако не -- има голяма вероятност в действие да влезе тяхната тежка конница.
Твоите стрелци трябва да им нанесат максимални загуби, преди още да са дошли наблизо. Дойдат ли наблизо, тоест -- предприемат ли непосредствена атака, ги спират копиеносците. А коннцата ти контраатакува, като се стреми да удря техните флангове...
Мда, обаче трябва да приключвам за днес, утре може да продължа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите