След като "Това “писмо” стои в главата ми от много дълго време.", поне да беше изкарала наяве нещо в което има някакъв смисъл. Това каква съм аз няма нищо общо с теб, въпреки това, виждам, си хвърлила неимоверни усилия да се правиш на психолог. Похвално, но да се беше подготвила теоретично поне.
Личните ти забележки няма да коментирам, защото не заслужават коментар. Понеже забелязах, че ме зачекна на тема реализация, цитирам "Знам, че си умно момиче, и хайде насочи тоя акъл към нещо съществено. Животът не е само чат, махленски клюки и НАВЪРЗВАНЕ НА СЛОЖНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, в които честно да ти кажа, се чудя как не се губиш самата ти. А може би се губиш. ", не приемам съвети от хора, които нямат ни образование, ни стаж различен от този на продавачка в книжарница. С две думи, постарай се малко повече да направиш ето това реалност -"не съществуваш нито в мислите ми, нито пък, както разбирам си мислиш, в разговорите ми с моите приятели. Ти си без коментар от мен, момиче. Много отдавна."
Всичко хубаво, Солей.