Не смятам, че може да съдиш някого по пет приказки. Аз не те съдя /както не си позволявам да съдя никого, дори, когото познавам лично/, моля те, ако обичаш, не ме съди и ти. Как уплътнявам времето си е моя работа. Може би съм удовлетворена от живота си, постигайки всичко, което съм искала и сега ми е дошло време да се забавлявам. А може и да съм безамбициозна и безцелна жена, която е решила, че й стига вятърът да я вее на бялата й кобила.

Няма да спасиш света, но е похвално, че се опитваш. Наистина го мисля. Искрено оценявам загрижеността ти и за да ти спестя енергията, която си готова да разпилееш, давайки ми съвети, ще ти кажа да не го правиш. Някой друг наистина ще има нужда от това.

Някъде между 20 и 25-тата си година осъзнах каква необходимост от толерантност и разбиране има на този свят. И колко лесно е да се опитваш да спасиш света, защото след като се провалиш /понеже това неизбежно се случва/, да си кажеш, че то просто няма как, защото "сама птичка пролет не прави". Не те виня, че искаш нещата да са различни, опитвайки да промениш другите, защото това е по-лесният път. И аз често пъти го избирам, защото понякога се уморявам с трудния път. Но знаеш ли, истински трудното е да промениш себе си. Защото промяната на света започва с промяната на човека в огледалото. Просто е трудно, това е. Само дето хич не ми отива на годините аз да ти ги говоря тези неща. Затова спирам. Надявам се и ти.

И сякаш не знаеш, че с това "изчезвайте", ще постигнеш обратен ефект. Или знаеш?

Приятен ден и успех в живота, !Soley.