Точно около пурите поставени на разни места, в Америка се разгоря дебат, докъде се простира властта на медиите върху частния живот на политиците. Този дебат има и едно много сериозно правно основание. Петата поправка от Конституцията на САЩ дава право на ВСЕКИ (включае и на политикът) да откаже отговор дори на въпрос зададен от съдията, ако сметне че това по някакъв начин ще му навреди. На пръв поглед разсъждението че публичните персони са изключени от тази привилегия на личността и трябва да отговарят на ВСЕКИ зададен въпрос звучи много демократично. Но само на пръв поглед защото един такъв преоргатив даден в ръцете на медиите, може да превърне политическия живот в ад. Ще бъде много лесно всеки политик да бъде отстраняван от обществения живот само като започнат да му се задават неудобни въпроси, касаещи по някакъв начин личния му живот. Естествено той няма да може да отговаря и естествено в този случай въпросите се превръщат в съд без присъда. Според мен дори въпросите свързани с банкови сметки, могат да имат съвсем лични измерения, нямащи нищо общо с публичната роля на политика. Ами ако въпросната банкова сметка на Таушанов е свързана с издръжката на любовницата му в Англия? Ако той простичко беше го признал според твоя съвет, нали цялото му семейство би отишло на кино. Касае ли го обществото дали Таушанов има любовница в Англия? Не го касае. Касае ли го семейството му. Касае го. Това може и да звучи като майтап, но го давам само като илюстрация, че не всичко може да бъде толкова простичко за обяснение. И е съвсем лесно, особено за нашите доста непохватни политици, да оплетат конците в отговорите на медиите. За това обикновенно на Запад се запазва мълчание и се отговаря само според съветите на адвокат. Ето и защо всяко обвинение от страна на медиите трябва да има доказателство черно на бяло. Имал е сметка в чужбина. Добре, нарушил е определен закон и трябва да си понесе последствията предивдени ПО ТОЗИ ЗАКОН. Но да говориш че е корумпиран без доказателства за това е съвсем друга работа. Аз не мога да се съглася че тъй като някой е политик то той може да бъде ползван за боксова круша и за отдушник на обществените настроения. Пак повтарям, тази практика хич не ми изглежда демократична и не смятам че някъде на запад медиите биха си позволили да задват неудобни въпроси и да обвиняват някой политик в нещо без да имат сериозни доказателства в ръцете си. Особено въпросите свързани с корупцията са много показателни в това отношение. Корупция има навсякъде, но корупцията най-трудно се доказва. Затова и никой на Запад не се бори с нея с хуйвенбинските методи на нашата преса, която си е въобразила че е над закона. Можеш да докажеш че някой е престъпил закона и да го отстраниш от обществения му пост само със законни методи, а не с общи разсъждения че всеки политик е длъжен да се изповядва на медиите като на поп при всяка вестникарска публикация. Между другото, и двата импийчмънта на американски президент през последните 30 години го доказват това. В единия случай Вашингтон пост е имал железни доказателства и Никсън сам си е подал отставката. В другия случай се оказа че дори специалния прокурор няма доказателства, а само общи разсъждения. И Клинтън продължава да си е президент. Въпреки пурата.