Днес рано сутринта погледнах вестника ми (в Швеция вестниците се доставят преди 6 часа сутринта направо в пощенски отвор във вратата на апартамента) и думата "България" ми се наби в очите незабавно от първата страница. Рефлексната ми реакция от комунистическо време бе - какво сме забъркали този път? Прочитането на статията ме изуми, но ... в противна насока. Ставаше въпрос, че при досегашната разпродажба на чартърни почивки за наближаващия летен сезон (която се очаква поради добрата икономическа конюктура да бъде рекордна по обем)... БЪЛГАРИЯ Е НА ПЪРВО МЯСТО СРЕД ШВЕДСКИТЕ ТУРИСТИ СРЕД ЗАКУПУВАНИТЕ ПОЧИВКИ В ЧУЖБИНА! Същото съобщение бе публикувано освен в "Свенска дагбладет" и в множество други централни и местни вестници (включително и в местния "Упсала нуа тиднинг"). Такива публикувани статистики по правило засилват допълнително интереса за пътувания в съответната страна. Първото, което направих, бе да се обадих на моя пътнически агент и да го попитам дали и той е констатирал публикувания интерес (което той потвърди) и за причините за този интерес на шведските туристи. Отговорът му бе, че причините са три - умерените цени, добрите плажове у нас и представата, че България е една мирна страна, един оазис на Балканите със симпатии и стремеж за общуване и сътрудничество със западния свят. Обадих се на още две чартърни компании и получих приблизително същите отговори - от едната казаха, че България се възприема като приятелска страна, която в недалечно бъдеще ще бъде член на европейските институции и така една постоянна туристическа цел на скандинавските и европейските туристи, както Гърция, Италия, Испания и Португалия. В същото време се констатира рязко спадане интереса към Турция поради земетресенията и кюрдския тероризъм и към Гърция (едни от причините може би са неразумната "диференцирана" ценова политика на гръцките хотелиери и ресторантьори в местата с международен туризъм спрямо местата с вътрешен туризъм и организираните преди месеци от гръцките комунисти демонстрации срещу страните от НАТО). Не зная дали подобен интерес за пътувания през лятото в България е налице и в други западноевропейски страни, но предполагам да е така - чартърният туризъм в Европа обикновено е с твърде съвпадащи общи тенденции. Ако тендециите продължат и ако нашите предприемачи в туристическия бранш и страната ни като цяло не се "изложат" с нещо неразумно или скандално (някой "гаф" като двойно резервиране на хотел, някое хранително отравяне, някой несигурен или недопустимо закъснял полет или някое убийство на турист в България), страната ни и всичкив нея, които зависят от туризма, ще имат един добър сезон, предполагам крайно необходим и желан. Ако българският туристически бизнес е узрял до нивото "Не е важно това гостуване на госта ми, а следващото и по-следващото, и по-следващото", днес той може би има своя шанс. Ако този бизнес има действително своите браншови организации, редно е те да привлечат вниманието на своите членове върху общи усилия за възможно най добро провеждане на сезона за да останат туристите-гости доволни и да си подсигурят туристически обем и през следващите сезони (много хора купуват пътувания по отзиви на близки и познати). Ако в страната има профсъюзни организации на заангажирани в туристическото обслужване, една необикновена, но твърде разумна мярка би била осведомяване на своите членове, че техният хляб догодина (възможността за добро договаряне с работодателите) зависи от това, дали гостите през предстоящия сезон ще бъдат добре обслужени. Тук аз неизбежно си припомням неща от времето на косовската криза. Някои тук чертаеха катаклизми заради принципната позиция на нашата страна. Други след това и до днес признаваха, че днешното правителство е постигнало значителни външнополитически успехи, но че те нямало да дадат положителни резултати в икономическата област. Може би е редно просто и по човешки да признаем, че или си бяхме глътнали езиците от страх, или че не можахме да обуздаем политически си пристрастия за да видим, че българското правителство фактически избра правилен път, или че сме си бяхме песимисти, черногледи и "Тома неверници" "по български". Мнения по въпроса не се съмнявам, че има - остава да ги споделим. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция