Не случайно казах на пръв поглед. Защото има значение как са постигнати "сигурността, качеството на предлаганите услуги и цената". В момента всичко е ОК, но когато Кастро падне (а това рано или късно ще стане) кубинците ще се окажат пред същите пробмлеми (корупция, бюрокрация, престъпност) като нас за преразпределяне на националния капитал и формирането на нормално гражданско общество. Този процес ще бъде неминуемо много болезнен, но ключовия момент ще бъде дали те ще успеят да възприемат бързия и решителен преход към новото общество на Унгария или Полша или ще се повтори нашия вариант в който приказките за социален преход маскираха трансформацията на партийците в капиталисти. Така че кубинците депърва им предстоят доста неприятни неща. Затова и не смятам че сравненията ни с Куба са уместни. От наша гледна точка е много по-важно да достигнем до "сигурността, качеството на предлаганите услуги и цената", но със средствата и в условията на нормална пазарна икономика. А това без общата рамка на външните политически гаранции и признание е невъзможно да стане. Големи и сериозни инвестиции, технологии и опит без такива политически гаранции няма да влезнат в страната. Тъкмо защото предишните правителства съвсем съзнателно не се стремяха към такива гаранции и с това успяваха да държат инвестициите надалеч от нас, а това правителство успя да получи тези политически гаранции, аз съм склонен да го подкрепям, въпреки многото гафове и неудачи. За мен идеята че България може да се самоизолира от Запада и в същото време да бъде проспрерираща страна (Куба не е такава въпреки бума на туризма) е илюзия, при това много опасна. А каквото и да е шикалкаване относно Косово беше равнозначано на самоизолация.