|
Тема |
Съгласен съм... [re: Dimo Dimov] |
|
Автор |
ex-Pesho () |
|
Публикувано | 01.04.00 18:33 |
|
|
Може би само ще направя следните корекции на казаното от Вас:
1. Не Рачак като такъв беше повода за бомбардировките, а отказа на сърбите да подпишат в Рамбуйе. Рачак беше повода да се постави Рамбуйе на масата и да се постави ултиматумът от 29 януари, че крайния срок за подписване на споразумение, което би уредило нещата в духа на резолюциите на ООН е 20 февруари. В последствие този срок беше удължен, а след като като на 19 март се разбра че сръбската страна няма да подпише и използва преговорите за параван на продължаването на собствената си политика в областта (любимата тактика на Милошевич от 10 години насам), се стигна и до бомбардировките. В този смисъл не мисля че сравнението с вестникарско заглавие с големи букви, опровергано после с дребен шрифт не е много точно. Дори да няма абсолютна сигурност кой точно е извършил престъплението в Рачак, самият факт на неговото извършване показа че повече не може да се играе с Милошевич на иди ми -дойде ми, а да се изисква кардинално решение на конфликта. Само бих посочил че ако Рамбуйе беше подписан, американски танкове нямаше да влезнат в Белград (както някои хора се опитват да ни внушат), но може би имаше шанс да се предотврати ескалацията в омразата между двете общности и бягството на сърбите от областта. Въобще от 1987 година политическата тактика на Милошевия е незименна - да нагнетява напрежение, да радикализира ситуацията и да трупа дивиденти в мътната вода. През всичките тези години е имало многобройни възможности за мирното уреждане на конфликта, но те никога не са били релизирани, защото тяхната реазлизация би означавала край на политическата кариера на изкопаемото Милошевич. Това е истинската причина за крахът на преговорите в Рамбуйе, а не че Западът бил поставил неизпълними от сръбска гледна точка изисквания. От гледната точка на кои сърби? На управляващите дето са се вкопчили със зъби и нокти във властта или на обикновенните хора, които обективно погледнато нямат никакъв реален интерес от запазването на Косово като сръбска провинция?
2. Сръбската страна отказа разследване не на ОССЕ заради Уолкър, а на бившата вече Главна прокурорка на Международния съд в Хага.
Иначе пак подчертавам че приемам вашите съображения. Аз лично нямам никаква идея фикс да се осъдят сърбите за Рачак (те са се осъдили самите себе си за достатъчно много други неща през последните 10 години). Единственото което оспорвам са спекулациите около събитието и опитите то да бъде превърнато в маша на антинатовската пропаганда. Вярно е, че този доклад не дава яснота за много неща и също така е вярно че шансовете да се намерят някога хората които са натискали спусъците е много малък, но от това да се правят изводи без сериозни аргументи и доказателства че цялото събитие е било нагласено - не мога да се съглася.
|
| |
|
|
|